Шрӣмад Бха̄гаватам 4.22.55
Деванагари
गोपीथाय जगत्सृष्टे: काले स्वे
स्वेऽच्युतात्मक: ।
मनोवाग्वृत्तिभि: सौम्यैर्गुणै: संरञ्जयन्
प्रजा: ॥ ५५ ॥
स्वेऽच्युतात्मक: ।
मनोवाग्वृत्तिभि: सौम्यैर्गुणै: संरञ्जयन्
प्रजा: ॥ ५५ ॥
Стих
гопӣтха̄я джагат-ср̣ш̣т̣ех̣
ка̄ле све све 'чюта̄тмаках̣
мано-ва̄г-вр̣ттибхих̣ саумяир
гун̣аих̣ сам̇ран̃джаян праджа̄х̣
ка̄ле све све 'чюта̄тмаках̣
мано-ва̄г-вр̣ттибхих̣ саумяир
гун̣аих̣ сам̇ран̃джаян праджа̄х̣
Дума по дума
гопӣтха̄я — грижейки се за; джагат-ср̣ш̣т̣ех̣ — на върховния творец; ка̄ле — с течение на времето; све све — своите; ачюта-а̄тмаках̣ — бивайки в Кр̣ш̣н̣а съзнание; манах̣ — ум; ва̄к — реч; вр̣ттибхих̣ — дела; саумяих̣ — много вежлив; гун̣аих̣ — с качества; сам̇ран̃джаян — радващ; праджа̄х̣ — поданиците.
Превод
Маха̄ра̄джа Пр̣тху бе съвършен предан на Върховната Божествена Личност и искаше да се грижи съвършено за творението на Бога, като изпълнява желанията на своите поданици. Затова той винаги им доставяше удоволствие с думите и мислите си, със своите дела и с благородните си обноски.
Пояснение
Както ще стане ясно в една от следващите строфи, Пр̣тху Маха̄ра̄джа успявал да задоволи всичките си поданици благодарение на удивителната си способност да разбира психиката на другите. Отношенията му с неговите поданици били толкова съвършени, че всеки жител на царството бил доволен и всички живеели в мир. В тази строфа много важна е думата ачюта̄тмаках̣, която показва, че Маха̄ра̄джа Пр̣тху управлявал планетата като представител на Върховната Божествена Личност. Той знаел, че е представител на Бога и трябва да се грижи за неговото творение, като го управлява разумно. Атеистите не могат да разберат с каква цел е създаден този свят. В сравнение с духовния свят материалното творение е прокълнато място, но все пак то е било създадено с някаква цел. Съвременните учени и философи не могат да разберат каква е тази цел и не вярват, че има творец. С научните си изследвания те се опитват да открият отговорите на всички важни въпроси, но не поставят в центъра на творението върховния творец. Преданите обаче ясно разбират, че материалният свят е създаден, за да даде възможност на индивидуалните живи същества, които искат да господстват над материалната природа, да изпълнят желанията си. Този, който управлява планетата, трябва да знае, че всичките ѝ обитатели, и особено хората, са дошли в материалния свят, за да търсят сетивни наслади. Затова той е длъжен да задоволява желанията им за сетивно наслаждение и в същото време да им помага да развиват в себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание, така че накрая да могат да се върнат вкъщи, при Бога.
Царят, и изобщо държавният глава, трябва да помни това, когато изпълнява дълга си. Тогава всички ще бъдат щастливи. Но как да се постигне подобен вид управление? Историята познава не малко такива владетели, в това число и Маха̄ра̄джа Пр̣тху, чието царуване е описано подробно в Шрӣмад Бха̄гаватам. Затова ако държавниците следват примера на Маха̄ра̄джа Пр̣тху, дори в днешната епоха на деградация ще се възцари мир и благополучие по целия свят.