Шрӣмад Бха̄гаватам 4.22.46

Върховната Божествена Личност е почитана с думите намо брахман̣я-дева̄я. Тази молитва означава, че Върховният Бог на свой ред почита бра̄хман̣ите като богове. Всички се покланят на Бога, но за да даде пример на другите, Той самият се покланя на бра̄хман̣ите. Всички трябва да изпълняват наставленията на бра̄хман̣ите, защото бра̄хман̣ите са заети единствено да разпространяват ведическото знание (шабда-брахма) по целия свят. Когато няма достатъчно бра̄хман̣и, които да разпространяват ведическото знание, в обществото настъпва хаос. Бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите служат пряко на Върховната Божествена Личност и затова не зависят от никой друг. Всъщност всичко на този свят принадлежи на бра̄хман̣ите и само от смирение те приемат пожертвования от кш̣атриите (царете) и вайшите (търговците). Всичко принадлежи на бра̄хман̣ите, а управниците и търговците само се грижат за тяхната собственост, съхранявайки я като банкери. Затова винаги щом бра̄хман̣ите имат нужда от средства, кш̣атриите и вайшите са длъжни да им ги доставят. Бра̄хман̣ите са като собственици на банкова сметка, от която могат да теглят пари, когато пожелаят. Тъй като постоянно служат на Бога, те нямат време да се занимават с финансови въпроси, затова всичките им богатства се съхраняват при кш̣атриите (царете) и те са длъжни да дават средства на бра̄хман̣ите веднага щом бъдат помолени. В действителност бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите не живеят за сметка на другите – те харчат собствените си богатства, макар отстрани да изглежда, че получават пари от другите. Кш̣атриите и вайшите нямат право да раздават пожертвования, защото всичко, което имат, принадлежи на бра̄хман̣ите. Затова те трябва да даряват средства за благотворителни цели само по препоръка на бра̄хман̣ите. За съжаление в съвременната епоха няма достатъчно бра̄хман̣и и понеже така наречените кш̣атрии и вайши не следват наставленията на бра̄хман̣ите, в целия свят цари хаос.

Вторият стих на тази строфа гласи, че кш̣атриите, вайшите и шӯдрите се хранят единствено по милостта на бра̄хман̣ите; с други думи, те не бива да ядат неща, които са забранени от бра̄хман̣ите. Бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите знаят какво може да се яде и дават пример на всички останали, като ядат само храна, която най-напред е предложена на Върховната Божествена Личност. Те ядат само праса̄д, т.е. храна, предложена първо на Бога. Кш̣атриите, вайшите и шӯдрите също трябва да ядат само кр̣ш̣н̣а-праса̄д, който получават по милостта на бра̄хман̣ите. Те нямат право да отварят кланици и да ядат месо, риба и яйца, да пият вино и други алкохолни напитки или за тази цел да се сдобиват с пари по начини, непозволени от ша̄стрите. В съвременната епоха обществото не се ръководи от наставленията на бра̄хман̣ите, затова всички хора са затънали в грехове. В резултат на това законите на природата отреждат на всекиго заслужени наказания. Това е положението в днешната епоха на Кали.