Шрӣмад Бха̄гаватам 4.22.45
Деванагари
सैनापत्यं च राज्यं च दण्डनेतृत्वमेव च ।
सर्व लोकाधिपत्यं च वेदशास्त्रविदर्हति ॥ ४५ ॥
सर्व लोकाधिपत्यं च वेदशास्त्रविदर्हति ॥ ४५ ॥
Стих
саина̄-патям̇ ча ра̄джям̇ ча
дан̣д̣а-нетр̣твам ева ча
сарва лока̄дхипатям̇ ча
веда-ша̄стра-вид архати
дан̣д̣а-нетр̣твам ева ча
сарва лока̄дхипатям̇ ча
веда-ша̄стра-вид архати
Дума по дума
саина̄-патям — пост на главнокомандващ; ча — и; ра̄джям — пост на държавен глава; ча — и; дан̣д̣а — управлявайки; нетр̣твам — водачество; ева — несъмнено; ча — и; сарва — всички; лока-адхипатям — владеене на планетата; ча — и; веда-ша̄стра-вит — този, който е постигнал същинския смисъл на ведическите писания; архати — заслужава.
Превод
Пр̣тху Маха̄ра̄джа даде на Кума̄рите всичко, което имаше, защото само този, който е постигнал същинския смисъл на Ведите, заслужава да бъде главнокомандващ, държавен глава, върховен съдник и господар на планетата.
Пояснение
В тази строфа ясно е казано, че царство, държава или империя трябва да се управляват според наставленията на святите личности и бра̄хман̣и, такива като Кума̄рите. В миналото, когато монархията била единствената форма на управление по целия свят, монархът бил подчинен на съвет от бра̄хман̣и и мъдреци. Изпълнявайки своите задължения, царят, ръководителят на държавата, действал като слуга на бра̄хман̣ите. Царете и бра̄хман̣ите не били диктатори, нито пък смятали държавата за своя собственост. Царете познавали ведическите писания не по-лошо от бра̄хман̣ите, което означава, че добре знаели и повелята на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад: ӣша̄ва̄сям идам̇ сарвам – всичко съществуващо принадлежи на Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣта̄ Бог Кр̣ш̣н̣а също провъзгласява, че е собственик на всички планетни системи (сарва-лока-махешварам). Затова никой няма правото да се смята за собственик на държавата. Царят, президентът или министър-председателят винаги трябва да помнят, че не са собственици, а слуги.
В съвременната епоха царете и президентите забравят, че са слуги на Бога, и се мислят за слуги на народа. Съвременните демократични правителства се обявяват за „народни правителства“, за правителства от народа и за народа, но Ведите не признават подобна форма на управление. Според ведическите наставления държавата трябва да се управлява така, че да бъде удовлетворен Богът, Върховната Личност. Следователно държавата трябва да бъде управлявана от представител на Върховния Бог. Висшият ръководен пост не бива да се заема от човек, който не познава ведическите писания. В тази строфа ясно е казано, че висшите държавни постове са предназначени само за личности, които добре знаят наставленията на Ведите (веда-ша̄стра-вид архати). Във Ведите са дадени точни указания за задълженията на царя и на обикновения гражданин, на главнокомандващия и на редовия войник. За съжаление в съвременната епоха са се нароили какви ли не „философи“, които наставляват човека, без да се позовават на авторитетни писания, и много от сегашните лидери следват тези своеволни идеи. Затова всички хора днес са нещастни.
Съвременната философия на диалектическия материализъм, създадена от Карл Маркс и следвана от комунистическите правителства, е твърде несъвършена. Според принципите на ведическия комунизъм в страната никой не трябва да гладува. В днешно време има много благотворителни институции, които събират средства от гражданите уж за да хранят гладуващите, но в действителност тези средства никога не се използват по предназначение. Ведите постановяват, че дълг на правителството е да ръководи страната така, че никой да не гладува. В Шрӣмад Бха̄гаватам е казано, че семейните трябва да се грижат дори гущерите и змиите да не остават гладни. Те също трябва да получават храна. Всъщност проблемът с изхранването не съществува, защото всичко принадлежи на Върховния Бог и Той сам се грижи да има достатъчно храна за всички. Във Ведите (Кат̣ха Упаниш̣ад, 2.2.13) е казано: еко бахӯна̄м̇ йо видадха̄ти ка̄ма̄н. Върховният Бог снабдява всички живи същества с всичко необходимо, затова в света не би трябвало да има гладни. Ако хората гладуват, виновни са държавниците и президентите, които не умеят да управляват страната.
И така, от настоящата строфа следва, че този, който не познава ведическите принципи (веда-ша̄стра-вит), не трябва да се кандидатира за президент, за министър и т.н. В миналото царете били ра̄джарш̣и, което значи, че макар да изпълнявали задълженията на царе, в действителност били святи хора, защото никога не нарушавали предписанията на Ведите и управлявали царството си под ръководството на великите бра̄хман̣и и мъдреци. От тази гледна точка днешните президенти, министри и висши държавни служители не заслужават постовете си, защото не познават ведическата административна наука и не следват наставленията на святите личности и на бра̄хман̣ите. Цар Вена, бащата на Маха̄ра̄джа Пр̣тху, бил убит от бра̄хман̣ите, защото не съблюдавал препоръките на Ведите и не се подчинявал на съветите на мъдреците. Затова Пр̣тху Маха̄ра̄джа добре знаел, че управлявайки планетата, трябва да действа като слуга на светците и великите бра̄хман̣и.