Шрӣмад Бха̄гаватам 4.22.44

В някои варианти на този текст вместо думата да̄ра̄х̣ е употребена думата ра̄ях̣, която значи „богатство“. В Индия и до днес има богати хора, които носят титлата ра̄я. Един от великите предани на Бог Чайтаня Маха̄прабху се наричал Ра̄ма̄нанда Ра̄я, защото бил губернатор на Мадрас и притежавал несметни богатства. Днес също се срещат притежатели на тази титла: Рай Бахадур, Рай Чаудхури и др. Да̄ра̄х̣, съпругата, не може да бъде подарявана на бра̄хман̣ите. Човек може да даде всичко на достойните личности, които имат право да приемат пожертвования, но никъде не е казано, че може да им предложи собствената си жена. От тази гледна точка вариантът, в който е използвана думата ра̄ях̣, е по-правилен от този с думата да̄ра̄х̣. Освен това, тъй като Пр̣тху Маха̄ра̄джа предложил на Кума̄рите всичко, което имал, не е нужно думата кошах̣ („съкровищница“) да се споменава отделно. Царете и императорите имали лична съкровищница, която се наричала ратна-бха̄н̣д̣а. Това било специално помещение, в което се пазели особено скъпите бижута: гривни, огърлици и други накити, подарени на царя от поданиците му. Тези скъпоценности били съхранявани отделно от общата хазна, в която постъпвали приходите за държавата. Пр̣тху Маха̄ра̄джа предложил в лотосовите нозе на Кума̄рите скъпоценностите, които били негова лична собственост. Вече стана дума, че цялото имущество на царя всъщност принадлежало на бра̄хман̣ите и Пр̣тху Маха̄ра̄джа просто го използвал за нуждите на държавата. Щом то вече било собственост на бра̄хман̣ите, как царят можел отново да им го подарява? Коментирайки този стих, Шрӣпа̄да Шрӣдхара Сва̄мӣ обяснява, че Маха̄ра̄джа Пр̣тху предложил царските си богатства на мъдреците, както слугата поднася храна на господаря си. Храната и така принадлежи на господаря, защото продуктите са купени с негови средства, но слугата първо сготвя от продуктите различни блюда и чак тогава ги предлага на господаря си. По същия начин постъпил и Пр̣тху Маха̄ра̄джа, като предложил на Кума̄рите всичко, което владеел.