Шрӣмад Бха̄гаватам 4.22.43
Деванагари
निष्पादितश्च कार्त्स्न्येन भगवद्भिर्घृणालुभि: ।
साधूच्छिष्टं हि मे सर्वमात्मना सह किं ददे ॥ ४३ ॥
साधूच्छिष्टं हि मे सर्वमात्मना सह किं ददे ॥ ४३ ॥
Стих
ниш̣па̄диташ ча ка̄ртснйена
бхагавадбхир гхр̣н̣а̄лубхих̣
са̄дхӯччхиш̣т̣ам̇ хи ме сарвам
а̄тмана̄ саха ким̇ даде
бхагавадбхир гхр̣н̣а̄лубхих̣
са̄дхӯччхиш̣т̣ам̇ хи ме сарвам
а̄тмана̄ саха ким̇ даде
Дума по дума
ниш̣па̄дитах̣ ча — и волята също е изпълнена добросъвестно; ка̄ртснйена — напълно; бхагавадбхих̣ — от представителите на Върховната Божествена Личност; гхр̣н̣а̄лубхих̣ — от най-състрадателните; са̄дху-уччхиш̣т̣ам — остатъци от трапезата на святите личности; хи — несъмнено; ме — мое; сарвам — всичко; а̄тмана̄ — сърце и душа; саха — заедно със; ким — какво; даде — да дам.
Превод
Скъпи бра̄хман̣е, ти съвършено изпълни волята на Бога, защото си състрадателен досущ като него. Сега аз съм длъжен да ти се отплатя с някакъв дар, но всичко, което имам, са остатъци от трапезата на великите мъдреци. Какво бих могъл да ти предложа?
Пояснение
В тази строфа особено важна е думата са̄дхӯччхиш̣т̣ам. Пр̣тху Маха̄ра̄джа получил царството си от Бхр̣гу и от другите святи личности, както човек получава остатъци от нечия трапеза. След смъртта на цар Вена светът останал без достоен владетел. Хората страдали от толкова много беди, че великите светци начело с Бхр̣гу Муни решили да създадат от мъртвото тяло на Вена нов цар – цар Пр̣тху. Тъй като Маха̄ра̄джа Пр̣тху бил получил царството си по милостта на светците, той не искал да го раздава пак на светците, в случая на Кума̄рите. От милост към сина си бащата може да му даде остатъците от своята храна, но синът не може да предлага обратно на баща си неговите огризки. Пр̣тху Маха̄ра̄джа бил в подобно положение – всичко, което притежавал, било остатък от чужда трапеза и той не можел да го предложи на Кума̄рите. Но въпреки това, по косвен начин, той предложил на Кума̄рите всичко, което имал, и те се разпоредили със собствеността му така, както намерили за добре. Следващата строфа изяснява този момент.