Шрӣмад Бха̄гаватам 4.22.18

सनत्कुमार उवाच
साधु पृष्टं महाराज सर्वभूतहितात्मना ।
भवता विदुषा चापि साधूनां मतिरीद‍ृशी ॥ १८ ॥
санат-кума̄ра ува̄ча
са̄дху пр̣ш̣т̣ам̇ маха̄ра̄джа
сарва-бхӯта-хита̄тмана̄
бхавата̄ видуш̣а̄ ча̄пи
са̄дхӯна̄м̇ матир ӣдр̣ш̣ӣ

Дума по дума

санат-кума̄рах̣ ува̄чаСанат-кума̄ра каза; са̄дхусвят; пр̣ш̣т̣амвъпрос; маха̄ра̄джаскъпи царю; сарва-бхӯтавсички живи същества; хита-а̄тмана̄от този, който желае доброто на всички; бхавата̄от тебе; видуш̣а̄много сведущ; чаи; апивъпреки че; са̄дхӯна̄мна святите личности; матих̣интелигентност; ӣдр̣ш̣ӣтакава.

Превод

Санат-кума̄ра каза: Скъпи царю, ти ме попита за много важни неща. Такива въпроси са от полза за всички живи създания, Още повече че ги задаваш ти, който винаги мислиш за доброто на другите. Въпреки че знаеш всичко, ти питаш, защото така постъпват святите личности. Твоята интелигентност напълно отговаря на положението ти.

Пояснение

Маха̄ра̄джа Пр̣тху познавал много добре трансценденталната наука, но пред Кума̄рите се представил като невежа. Смисълът на поведението му се заключавал в това, че дори човек да е много учен и да знае всичко, той трябва да се обръща с въпроси към тези, които са по-висшестоящи от него. Така например, Арджуна познавал цялата трансцендентална наука, но се обърнал към Кр̣ш̣н̣а с въпроси, сякаш не знаел нищо. Пр̣тху Маха̄ра̄джа също знаел всичко, но в присъствието на Кума̄рите приел положението на пълен невежа. Когато великите личности задават въпроси на Върховната Божествена Личност или на преданите, те правят това за благото на човечеството. Единствено заради доброто на другите те приемат ролята на невежи и се обръщат с въпроси към по-висшите авторитети.