Шрӣмад Бха̄гаватам 4.22.17
Деванагари
मैत्रेय उवाच
पृथोस्तत्सूक्तमाकर्ण्य सारं सुष्ठु मितं मधु ।
स्मयमान इव प्रीत्या कुमार: प्रत्युवाच ह ॥ १७ ॥
पृथोस्तत्सूक्तमाकर्ण्य सारं सुष्ठु मितं मधु ।
स्मयमान इव प्रीत्या कुमार: प्रत्युवाच ह ॥ १७ ॥
Стих
маитрея ува̄ча
пр̣тхос тат сӯктам а̄карн̣я
са̄рам̇ суш̣т̣ху митам̇ мадху
смаяма̄на ива прӣтя̄
кума̄рах̣ пратюва̄ча ха
пр̣тхос тат сӯктам а̄карн̣я
са̄рам̇ суш̣т̣ху митам̇ мадху
смаяма̄на ива прӣтя̄
кума̄рах̣ пратюва̄ча ха
Дума по дума
маитреях̣ ува̄ча — великият мъдрец Маитрея продължи да говори; пр̣тхох̣ — на цар Пр̣тху; тат — това; сӯктам — заключението на Ведите; а̄карн̣я — слушайки; са̄рам — високо съдържателно; суш̣т̣ху — уместно; митам — лаконично; мадху — благозвучно; смаяма̄нах̣ — усмихнат; ива — като; прӣтя̄ — с голямо задоволство; кума̄рах̣ — дал обет за полово въздържание; пратюва̄ча — отговори; ха — така.
Превод
Великият мъдрец Маитрея продължи да разказва: Като изслуша речта на Маха̄ра̄джа Пр̣тху, която бе съдържателна, уместна, лаконична и благозвучна, Санат-кума̄ра, най-достойният сред братята аскети, се усмихна доволен и заговори.
Пояснение
Речта, с която Пр̣тху Маха̄ра̄джа посрещнал Кума̄рите, заслужавала най-висока похвала, защото притежавала много достойнства. Човек трябва да говори с добре подбрани думи, които радват слуха и са подходящи за случая. Тогава речта му може да се нарече съдържателна. Думите на Пр̣тху Маха̄ра̄джа притежавали всички тези достойнства, защото той бил съвършен предан. Казано е: яся̄сти бхактир бхагаватй акин̃чана̄ сарваир гун̣аис татра сама̄сате сура̄х̣ – „Този, който има неотклонна вяра в Бога, Върховната Личност, и предано му служи, придобива всички добри качества“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 5.18.12). И така, Кума̄рите останали много доволни от царя и Санат-кума̄ра се обърнал към него със следните думи.