Шрӣмад Бха̄гаватам 4.22.16
Деванагари
व्यक्तमात्मवतामात्मा भगवानात्मभावन: ।
स्वानामनुग्रहायेमां सिद्धरूपी चरत्यज: ॥ १६ ॥
स्वानामनुग्रहायेमां सिद्धरूपी चरत्यज: ॥ १६ ॥
Стих
вяктам а̄тмавата̄м а̄тма̄
бхагава̄н а̄тма-бха̄ванах̣
сва̄на̄м ануграха̄йема̄м̇
сиддха-рӯпӣ чаратй аджах̣
бхагава̄н а̄тма-бха̄ванах̣
сва̄на̄м ануграха̄йема̄м̇
сиддха-рӯпӣ чаратй аджах̣
Дума по дума
вяктам — ясна; а̄тма-вата̄м — на трансценденталистите; а̄тма̄ — целта на живота; бхагава̄н — Върховната Божествена Личност; а̄тма-бха̄ванах̣ — винаги желаеща да извиси живите същества; сва̄на̄м — чиито предани; ануграха̄я — за да дари с милост; има̄м — по този начин; сиддха-рӯпӣ — съвършено осъзнали духовната си природа; чарати — пътува; аджах̣ — На̄ра̄ян̣а.
Превод
Богът, Върховната Личност, винаги се грижи за духовното развитие на живите същества, които са негови неразделни частици, и за тяхно благо пътува по целия свят в образа на себепознали се личности като вас.
Пояснение
Има различни категории трансценденталисти: гя̄нӣте (имперсоналистите), йогӣте мистици и, разбира се, преданите на Върховната Божествена Личност. Кума̄рите били йогӣ и гя̄нӣ, но след това станали бхакти. Отначало те били имперсоналисти, но по-късно тръгнали по пътя на преданото служене и станали най-великите трансценденталисти. Преданите са представители на Върховната Божествена Личност и за да помогнат на обусловените души да възвърнат изначалното си съзнание, те пътуват по всички вселени и просвещават обитателите им с Кр̣ш̣н̣а съзнание. Най-великите предани на Бога са а̄тмават – онези, които напълно са осъзнали Върховната Душа. Богът, Върховната Личност, в образа си на Парама̄тма̄ се намира в сърцето на всяко живо същество и се опитва да издигне всекиго до нивото на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова Той се нарича а̄тма-бха̄вана. Върховният Бог винаги се стреми да даде на индивидуалната душа интелигентност, с която тя да го разбере. Той винаги стои редом до душата като неин приятел и ѝ предоставя всички възможности да изпълнява желанията си.
В тази строфа заслужава внимание думата а̄тмавата̄м. Има три категории предани: каниш̣т̣ха-адхика̄рӣ, мадхяма-адхика̄рӣ и уттама-адхика̄рӣ – т.е. начинаещи, проповедници и маха̄-бха̄гавати (изключително напреднали предани). Напреднали предани са тези, които са осъзнали в пълна степен смисъла на Ведите и затова са станали предани. И освен че самите те са напълно убедени в преданото служене на Бога, те са в състояние да убедят в него и другите с помощта на ведическите доказателства. Напредналият предан вижда всички живи същества като неразделни частици от Върховния Бог и затова не прави разлика между тях. Мадхяма-адхика̄рӣ (проповедникът) също познава ша̄стрите много добре и може да убеждава останалите, но той прави разлика между тези, които се отнасят благосклонно към Кр̣ш̣н̣а, и другите, враждебно настроените. С други думи, мадхяма-адхика̄рӣ не проповядва на демоните. А начинаещият, каниш̣т̣ха-адхика̄рӣ, няма дълбоки познания върху ша̄стрите, но има пълна вяра във Върховната Божествена Личност. Кума̄рите били маха̄-бха̄гавати, защото станали предани, след като задълбочено изучили Абсолютната Истина. С други думи, те докрай осъзнали най-дълбокия смисъл на Ведите. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че от всички предани този, който съвършено познава същината на Ведите, му е особено скъп. Всеки се опитва да се издигне до положението, което според него е най-висше. Кармӣте, които са пленници на телесната концепция за живота, се стремят да изпитат колкото може повече сетивни удоволствия. Представата на гя̄нӣте за съвършенството е да се слеят със сиянието на Върховния. Но според предания най-висшето съвършенство е човек да проповядва по целия свят за Върховната Божествена Личност. Затова единствено преданите са истински представители на Върховния Бог и когато пътуват по света, всъщност пътува самият На̄ра̄ян̣а, защото те постоянно носят На̄ра̄ян̣а в сърцата си и навсякъде проповядват величието му. Представителят на На̄ра̄ян̣а не се различава от самия На̄ра̄ян̣а, но да се заключи, подобно на ма̄я̄ва̄дӣте, че представителят на На̄ра̄ян̣а се е превърнал в На̄ра̄ян̣а, е напълно погрешно. Обикновено ма̄я̄ва̄дӣте наричат всеки сання̄сӣ „На̄ра̄ян̣а“. Те смятат, че като приеме сання̄са, човек става равен на На̄ра̄ян̣а или става самият На̄ра̄ян̣а. Гледната точка на ваиш̣н̣авите обаче е съвсем друга, както показва следната строфа от Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура:
са̄кш̣а̄д-дхаритвена самаста-ша̄страир
уктас татха̄ бха̄вята ева садбхих̣
кинту прабхор ях̣ прия ева тася
ванде гурох̣ шрӣ-чаран̣а̄равиндам
уктас татха̄ бха̄вята ева садбхих̣
кинту прабхор ях̣ прия ева тася
ванде гурох̣ шрӣ-чаран̣а̄равиндам
Според ваиш̣н̣авската философия преданият не се различава от На̄ра̄ян̣а не защото е станал самият На̄ра̄ян̣а, а защото е станал негов скъп и доверен слуга. Такива велики личности носят благо на цялото човечество, като изпълняват ролята на духовни учители, ето защо духовният учител, който проповядва величието на На̄ра̄ян̣а, трябва да бъде приеман и почитан като самия На̄ра̄ян̣а.