Шрӣмад Бха̄гаватам 4.22.15
Деванагари
तदहं कृतविश्रम्भ: सुहृदो वस्तपस्विनाम् ।
सम्पृच्छे भव एतस्मिन् क्षेम: केनाञ्जसा भवेत् ॥ १५ ॥
सम्पृच्छे भव एतस्मिन् क्षेम: केनाञ्जसा भवेत् ॥ १५ ॥
Стих
тад ахам̇ кр̣та-вишрамбхах̣
сухр̣до вас тапасвина̄м
сампр̣ччхе бхава етасмин
кш̣емах̣ кена̄н̃джаса̄ бхавет
сухр̣до вас тапасвина̄м
сампр̣ччхе бхава етасмин
кш̣емах̣ кена̄н̃джаса̄ бхавет
Дума по дума
тат — затова; ахам — аз; кр̣та-вишрамбхах̣ — напълно уверен; су-хр̣дах̣ — приятел; вах̣ — наш; тапасвина̄м — търпящи материални страдания; сампр̣ччхе — искам да попитам; бхаве — в материалния свят; етасмин — това; кш̣емах̣ — висшата реалност; кена — по какъв начин; ан̃джаса̄ — незабавно; бхавет — може да бъде постигната.
Превод
Аз съм напълно уверен, че личности като вас са единствените приятели на онези, които горят в огъня на материалното съществуване. Затова ви питам как ние, които се намираме в материалния свят, бързо можем да постигнем крайната цел на живота.
Пояснение
Когато святите личности ходят от врата на врата, за да се срещат с хората, които са погълнати от материални дейности, те не търсят лична облага. Те отиват при материалистите само за да им дадат знание за това, което ще им донесе истинско щастие. Маха̄ра̄джа Пр̣тху бил убеден в този факт, ето защо, вместо да задава излишни въпроси на Кума̄рите относно тяхното добруване, предпочел да ги попита как самият той може да се освободи от материалното съществуване, пълно с опасности. Но този въпрос всъщност не се отнасял лично до него. Царят го задал, за да покаже на обикновените хора, че когато срещнат велик светец, веднага трябва да приемат неговия авторитет и да се опитат да узнаят как да се освободят от страданията на материалното съществуване. Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура казва: сам̇са̄ра-виш̣а̄нале, дива̄-ниши хия̄ джӣвале, джуд̣а̄ите н̣а каину упа̄я – „Материалните ни страдания нямат край, сърцата ни вечно са обгърнати в пламъци, но не виждаме никакъв изход“. Материалистът също може да бъде наречен тапасвӣ, защото постоянно търпи материални страдания. Човек може да сложи край на тези страдания само когато потърси убежище при мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Нароттама да̄са Т̣ха̄кура обяснява: голокера према-дхана, харина̄ма-сан̇кӣртана, рати на̄ джанмила кене та̄я. Той дълбоко скърби, че не е развил влечение към трансценденталния звук на мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. И така, всички хора в материалния свят страдат и ако искат да сложат край на страданието си, трябва да общуват със святи личности, чисти предани на Бога, и да повтарят маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Това е единственият път, който може да изведе материалистите до щастието.