Шрӣмад Бха̄гаватам 4.21.51
Деванагари
अद्य नस्तमस: पारस्त्वयोपासादित: प्रभो ।
भ्राम्यतां नष्टदृष्टीनां कर्मभिर्दैवसंज्ञितै: ॥ ५१ ॥
भ्राम्यतां नष्टदृष्टीनां कर्मभिर्दैवसंज्ञितै: ॥ ५१ ॥
Стих
адя нас тамасах̣ па̄рас
твайопа̄са̄дитах̣ прабхо
бхра̄мята̄м̇ наш̣т̣а-др̣ш̣т̣ӣна̄м̇
кармабхир даива-сам̇гитаих̣
твайопа̄са̄дитах̣ прабхо
бхра̄мята̄м̇ наш̣т̣а-др̣ш̣т̣ӣна̄м̇
кармабхир даива-сам̇гитаих̣
Дума по дума
адя — днес; нах̣ — на нас; тамасах̣ — от мрака на материалното съществуване; па̄рах̣ — другата страна; твая̄ — от тебе; упа̄са̄дитах̣ — увеличена; прабхо — о, господарю; бхра̄мята̄м — скитащи се; наш̣т̣а-др̣ш̣т̣ӣна̄м — изгубили целта на живота; кармабхих̣ — заради миналите си дейности; даива-сам̇гитаих̣ — по волята на по-висшите сили.
Превод
Поданиците продължиха: Днес ти ни отвори очите и ни показа как да прекосим океана от мрак. Заради миналите си дейности и по волята на висшите сили ние сме се оплели в мрежите на плодоносните дейности и изгубили от погледа си целта на живота, безпомощни се скитаме из вселената.
Пояснение
В тази строфа много важни са думите кармабхир даива-сам̇гитаих̣. В зависимост от качеството на дейностите, които извършваме, ние влизаме в контакт с гун̣ите на материалната природа и по волята на висшите сили получаваме възможност да се наслаждаваме или да страдаме в различни тела, жънейки плодовете на тези дейности. Така, загубили целта на живота, всички живи същества странстват из вселената в различни тела, като ту се раждат сред низшите форми на живот, ту се издигат до висшите планети. Тези скитания продължават от незапомнени времена и само по милостта на духовния учител и на Върховната Божествена Личност ние получаваме пътеводната нишка на преданото служене. От този момент започва прогресът в живота ни. За това говорят и поданиците на цар Пр̣тху – те напълно съзнават с какво неоценимо благо ги е дарило управлението на Пр̣тху Маха̄ра̄джа.