Шрӣмад Бха̄гаватам 4.21.52

В обществото не може да има ред и спокойствие, ако правителството не разпространява браминската култура и не осигурява надеждна закрила на хората. Това твърдят поданиците на Маха̄ра̄джа Пр̣тху, който изпълнявал задълженията си на управник безупречно, защото се намирал в чистото добро. Тук заслужава внимание думата вивр̣ддха-саттва̄я. В материалния свят има три гун̣и: добро, страст и невежество. С помощта на преданото служене човек трябва да се издигне от равнището на невежеството до равнището на доброто. Преданото служене е единственият начин, по който живото същество може да се издигне от най-низшата до най-висшата степен на съществуване. Както нееднократно се каза в предишните глави на Шрӣмад Бха̄гаватам, човек може да постигне най-висшето съвършенство просто като общува с предани и редовно слуша от тях Шрӣмад Бха̄гаватам.

„В началните етапи на преданото служене, когато преданият слуша за Бога и го възпява, Богът, който се намира в сърцето на всеки, му помага да пречисти сърцето си“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.2.17). В хода на този процес на пречистване човек постепенно се освобождава от влиянието на страстта и невежеството и се издига до равнището на доброто. Когато е подвластен на гун̣ите на страстта и невежеството, той е изпълнен с похот и алчност. Но когато постигне доброто, се чувства доволен сред всички условия на живот и е свободен от похот и алчност. Това състояние е първият признак, че човек се намира под влиянието на гун̣ата на доброто. Но той трябва да преодолее дори гун̣ата на доброто и да се издигне до чистото добро, наречено вивр̣ддха-саттва, висшата степен на доброто. На това висше равнище човек придобива Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова в тази строфа поданиците наричат Маха̄ра̄джа Пр̣тху вивр̣ддха-саттва – „този, който има трансцендентално положение“. Понеже бил чист предан, Маха̄ра̄джа Пр̣тху се намирал в трансцендентално положение, но за благото на човешкото общество се спуснал до равнището на бра̄хман̣а и кш̣атрия и с могъществото си дал закрила на целия свят. Пр̣тху Маха̄ра̄джа бил кш̣атрия, защото бил цар, но в същото време, като ваиш̣н̣ава, той бил и бра̄хман̣а. В ролята си на бра̄хман̣а той давал правилни наставления на своите поданици, а като кш̣атрия им осигурявал необходимото покровителство. Така Маха̄ра̄джа Пр̣тху, съвършеният цар, полагал всички грижи за поданиците си и ги закрилял от всички опасности.