Шрӣмад Бха̄гаватам 4.21.50

Дълг на царя е да закриля поданиците си и да се препитава чрез данъците, които събира от тях. Ведическото общество се разделя на четири класи: бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри – и в писанията е посочено как членовете на всяка класа трябва да си изкарват прехраната. Бра̄хман̣ите трябва да преподават различни науки, а това на свой ред им дава право да събират пожертвования от учениците си. Царят е длъжен да защитава своите поданици, като им осигурява възможности за икономическо и духовно развитие, и ако прави това, може да събира от тях данъци. Търговците и земеделците, които снабдяват с храна цялото общество, имат право да вършат това с известна печалба за себе си, а шӯдрите, които са неспособни да изпълняват дейностите на бра̄хман̣ите, кш̣атриите и вайшите, трябва да служат на по-висшите класи и в замяна да получават от тях всичко необходимо за съществуването си.

В строфата, която разглеждаме, са описани качествата на истинския цар или политически лидер: той трябва да е много милостив и състрадателен към хората и да се грижи за най-важната им потребност – да станат чисти предани на Върховната Божествена Личност. Стремежът да правят добро на другите е заложен в самата природа на великите души, а от всички велики души ваиш̣н̣авите са най-милосърдни и състрадателни. Затова, когато изразяваме почитта си към изтъкнат ваиш̣н̣ава, казваме:

Само лидер, който е ваиш̣н̣ава, може да изпълни всички желания на своите поданици (ва̄н̃чха̄-калпатару). Той е състрадателен, защото носи на хората най-голямото благо. Той е патита-па̄вана, спасител на падналите души, защото ако царят, и въобще държавният ръководител, следва примера на бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите, оглавяващи религиозните дейности в обществото, вайшите също ще вървят по техните стъпки, а шӯдрите на свой ред с готовност ще им служат. По този начин обществото ще се превърне в идеална общност от хора, в която всички си помагат взаимно да постигнат най-висшето съвършенство.