Шрӣмад Бха̄гаватам 4.21.47

Когато Нр̣сим̇хадева предложил на Прахла̄да Маха̄ра̄джа да изпълни всяко негово желание, Прахла̄да, който се отличавал с неповторима преданост и търпение, отказал да приеме от Бога каквото и да е възнаграждение, защото смятал, че един искрен предан не бива да моли Бога за нищо. Той осъдил онези, които служат на Върховната Божествена Личност с надеждата за богата отплата, и сравнил служенето им с търговска сделка. Прахла̄да Маха̄ра̄джа бил ваиш̣н̣ава и затова не поискал нищо за себе си. Но той проявил искрена загриженост за своя баща. Въпреки че баща му го изтезавал безмилостно и отдавна да го бил убил, ако сам не паднал убит от Върховната Божествена Личност, въпреки това Прахла̄да Маха̄ра̄джа помолил Бога да прости на баща му. Богът веднага изпълнил молбата му и така по милостта на сина си Хиран̣якашипу се спасил от непрогледния мрак на ада и се завърнал вкъщи, при Бога. Прахла̄да Маха̄ра̄джа е съвършен пример за ваиш̣н̣ава, винаги проникнат от съчувствие към грешниците, които страдат в материалния свят. Затова преданият на Кр̣ш̣н̣а е известен като пара-дух̣кха-дух̣кхӣ кр̣па̄мбудхих̣ – този, който е пълен със състрадание към нещастните и е океан от милост. Водени от състрадание, подобно на Прахла̄да Маха̄ра̄джа всички чисти предани на Бога идват в материалния свят, за да спасят грешниците. Те търпеливо понасят всякакви лишения и изпитания, тъй като търпението е едно от неизменните качества на ваиш̣н̣авите, които се опитват да спасят грешните души от ада на материалното съществуване. Затова трябва да се молим на ваиш̣н̣авите със следните думи:

Единствената грижа на ваиш̣н̣авите е да освободят падналите души.