Шрӣмад Бха̄гаватам 4.21.15

प्रांशु: पीनायतभुजो गौर: कञ्जारुणेक्षण: ।
सुनास: सुमुख: सौम्य: पीनांस: सुद्विजस्मित: ॥ १५ ॥
пра̄м̇шух̣ пӣна̄ята-бхуджо
гаурах̣ кан̃джа̄рун̣екш̣ан̣ах̣
суна̄сах̣ сумукхах̣ саумях̣
пӣна̄м̇сах̣ судвиджа-смитах̣

Дума по дума

пра̄м̇шух̣много висок; пӣна-а̄яташироки и здрави; бхуджах̣ръце; гаурах̣със светла кожа; кан̃джалотосови; арун̣а-ӣкш̣ан̣ах̣с очи, сияещи като изгряващото слънце; су-на̄сах̣прав нос; су-мукхах̣с красиво лице; саумях̣с благороден вид; пӣна-ам̇сах̣широкоплещест; сукрасиви; двиджазъби; смитах̣усмихнат.

Превод

Цар Пр̣тху беше висок и силен и имаше светла кожа. Ръцете му бяха здрави и мускулести, а очите му сияеха като изгряващо слънце. Той имаше красиво лице с правилен нос и на вид бе сдържан и благороден. Когато се усмихнеше, се откриваха красивите му зъби.

Пояснение

Сред четирите обществени класи (бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри) кш̣атриите – както мъжете, така и жените – се отличават с особена красота. Както ще стане ясно от следващите строфи, Маха̄ра̄джа Пр̣тху не само че притежавал обаятелна външност, но телосложението му и особените знаци по тялото му показвали, че е велика личност.
Казва се: „Лицето е огледало на душата“. Чертите на лицето отразяват характера на човека. Външността на всекиго зависи от миналите му дейности, защото именно миналите постъпки на живото същество определят формата и особеностите на следващото му тяло, било то тяло на човек, на животно или на полубог. Това е доказателство за прераждането на душата в различни по вид тела.