Шрӣмад Бха̄гаватам 4.21.12

Сапта-двӣпа са седемте огромни острова, или континенти по земното кълбо: Азия, Европа, Африка, Северна Америка, Южна Америка, Австралия и Океания. В съвременната епоха хората са на мнение, че във ведическите или в праисторическите времена Америка и редица други части на света не са били известни на хората, но това не е вярно. Пр̣тху Маха̄ра̄джа управлявал света стотици хиляди години преди т. нар. праисторическа епоха и в тази строфа ясно е казано, че по онова време континентите не само че били известни на хората, но и се управлявали от един цар – Маха̄ра̄джа Пр̣тху. По всичко изглежда, че столицата на неговото царство се намирала в Индия, защото в единайсетата строфа от тази глава е казано, че той живеел в междуречието на Ганг и Ямуна̄. Този къс земя се нарича Брахма̄варта и днес се намира на територията на Пенджаб и Северна Индия. Очевидно е, че някога царете на Индия управлявали целия свят и културата, към която принадлежали, била ведическата култура.

Думата аскхалита означава, че в онези времена никой по света не можел да наруши царските заповеди. Но в същото време със заповедите си царете не се опитвали да подчинят на своята власт светците или потомците на Върховната Божествена Личност, Виш̣н̣у. Върховният Бог понякога е наричан Ачюта. В Бхагавад-гӣта̄ Арджуна също се обръща към Бог Кр̣ш̣н̣а с това име (сенайор убхайор мадхйе ратхам̇ стха̄пая ме 'чюта). Думата ачюта значи „този, който не може да падне“. Иначе казано, Богът никога не попада под влиянието на гун̣ите на материалната природа. Когато живото същество напусне изначалната си позиция и се озове в материалния свят, то става чюта, т.е. забравя отношенията си с Ачюта. В действителност всяко живо същество е неразделна частица от Върховния Бог, с други думи, негов син. Когато попадне под влиянието на гун̣ите на материалната природа, то забравя връзката си с Бога и започва да гледа на себе си и на другите живи създания просто като на представители на различни биологични видове. Но когато отново възвърне изначалното си съзнание, то престава да вижда подобни телесни обозначения. В Бхагавад-гӣта̄ (5.18) това зрение е описано с думите пан̣д̣ита̄х̣ сама-даршинах̣.

Материалните обозначения водят до издигане на граници между хората и ги разделят на касти, раси, вероизповедания, националности и т.н. Принадлежността към една или друга готра (род) се определя от произхода на материалното тяло. Когато обаче човек придобие Кр̣ш̣н̣а съзнание, той става член на Ачюта-готра, т.е. потомък на Върховната Божествена Личност, и по този начин се издига над всички кастови, верски, расови и национални различия.

Властта на Пр̣тху Маха̄ра̄джа не се разпростирала над бра̄хман̣а-кула – бра̄хман̣ите, хранители на ведическото знание, – нито над ваиш̣н̣авите, които стоят над ведическите канони. Затова в Падма Пура̄н̣а се казва:

„Този, който мисли, че мӯртите в храма са направени от дърво или камък; който смята духовния учител, принадлежащ към ученическата последователност, за обикновен човек; който мисли, че ваиш̣н̣авите от Ачюта-готра са представители на някаква каста или вероизповедание, а чаран̣а̄мр̣тата или водите на Ганг смята за обикновена вода – такъв човек е обитател на ада“.

От всичко казано в тази строфа следва, че докато не са стигнали до равнището на ваиш̣н̣авите и бра̄хман̣ите, всички хора без изключение трябва да се подчиняват на царя. Само ваиш̣н̣авите и бра̄хман̣ите не са подвластни на никого. Бра̄хман̣а е този, който познава Брахман, безличностния аспект на Абсолютната Истина, а ваиш̣н̣ава е този, който служи на Върховната Божествена Личност.