Шрӣмад Бха̄гаватам 4.21.11

Определенията „благочестив“ и „неблагочестив“ имат отношение само към дейностите на обикновените живи същества. Маха̄ра̄джа Пр̣тху бил инкарнация, надарена с могъщество от самия Бог Виш̣н̣у, затова не бил подвластен на последиците от благочестивите и греховните дейности. Както вече говорихме, живото същество, което е упълномощено от Върховния Бог да действа за постигането на дадена цел, се нарича шактя̄веша-авата̄ра. Пр̣тху Маха̄ра̄джа бил не само шактя̄веша-авата̄ра, но и велик предан на Бога. Преданият е освободен от последиците на миналите си действия. В Брахма сам̇хита̄ се казва: карма̄н̣и нирдахати кинту ча бхакти-бха̄джа̄м – Върховната Божествена Личност неутрализира резултатите от миналите благочестиви и греховни дела на преданите. Думите а̄рабдха̄н ева значат „сякаш жънейки плодовете на миналите си дейности“. Но при Маха̄ра̄джа Пр̣тху и дума не можело да става за плодове от минали дейности, затова в случая е използвана думата ева, която показва, че делата на Маха̄ра̄джа Пр̣тху само са сравнени с постъпките на обикновените хора. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва: аваджа̄нанти ма̄м̇ мӯд̣ха̄х̣. Това значи, че понякога от невежество хората смятат инкарнацията на Върховната Божествена Личност за обикновен човек. Върховният Бог, неговите инкарнации и преданите му може да играят ролята на обикновени човеци, но никога не трябва да бъдат смятани за такива. И обратното, нито един човек не трябва да бъде считан за инкарнация на Бога или за предан, ако това не е потвърдено в автентичните ша̄стри и в трудовете на а̄ча̄риите. Като се позовавал на утвържденията на ша̄стрите, Сана̄тана Госва̄мӣ установил, че Чайтаня Маха̄прабху е инкарнация на самия Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, въпреки че Бог Чайтаня пред никого не откривал истинската си същност. Затова е казано, че един а̄ча̄ря, или гуру, не бива да бъде смятан за обикновен човек.