Шрӣмад Бха̄гаватам 4.20.9
Деванагари
य: स्वधर्मेण मां नित्यं निराशी: श्रद्धयान्वित: ।
भजते शनकैस्तस्य मनो राजन् प्रसीदति ॥ ९ ॥
भजते शनकैस्तस्य मनो राजन् प्रसीदति ॥ ९ ॥
Стих
ях̣ сва-дхармен̣а ма̄м̇ нитям̇
нира̄шӣх̣ шраддхая̄нвитах̣
бхаджате шанакаис тася
мано ра̄джан прасӣдати
нира̄шӣх̣ шраддхая̄нвитах̣
бхаджате шанакаис тася
мано ра̄джан прасӣдати
Дума по дума
ях̣ — всеки, който; сва-дхармен̣а — с предписаните си задължения; ма̄м — мене; нитям — редовно; нира̄шӣх̣ — без користни цели; шраддхая̄ — с вяра и преданост; анвитах̣ — надарен; бхаджате — почита; шанакаих̣ — постепенно; тася — неговият; манах̣ — ум; ра̄джан — о, царю Пр̣тху; прасӣдати — става напълно удовлетворен.
Превод
Бог Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност, продължи: Скъпи царю, този, който изпълнява предписаните си задължения и ми служи с любов, без да търси материална изгода, постепенно постига дълбоко вътрешно удовлетворение.
Пояснение
Подобно твърдение срещаме и във Виш̣н̣у Пура̄н̣а. Системата варн̣а̄шрама дхарма отрежда определени задължения на всяко от обществените съсловия (бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя и шӯдра) и степените в духовния живот (брахмачаря, гр̣хастха, ва̄напрастха и сання̄са). Ако човек изпълнява задълженията си в системата варн̣а̄шрама дхарма и не се стреми да се наслаждава на плодовете от своя труд, постепенно той постига удовлетворение. Висшата цел на живота е изпълнението на предписаните задължения да бъде превърнато в предано служене на Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣта̄ този процес е наречен карма йога. С други думи, човек трябва да действа само за да удовлетворява Бога и да му служи, в противен случай се обвързва с последиците от своите дейности.
Всеки има някакви материални задължения, свързани със заниманието и професията му, но като изпълнява тези свои задължения, той не бива да се стреми към материална изгода; той трябва да предлага резултата от дейностите си на Бога. С особена сила това се отнася за бра̄хман̣ите, които трябва да се трудят изключително в името на Върховната Божествена Личност. По същия начин трябва да действат и кш̣атриите, вайшите и шӯдрите. В материалния свят всеки е зает с някакви дейности или упражнява определена професия, но целта на тези занимания трябва да бъде удовлетворението на Върховната Божествена Личност. Методът на преданото служене е изключително прост и всеки може да го следва. Не е нужно човек да променя досегашния си живот – единственото, което трябва да направи, е да постави у дома си мӯрти на Върховния Бог. Мӯртите могат да бъдат Ра̄дха̄-Кр̣ш̣н̣а или Лакш̣мӣ-На̄ра̄ян̣а (има и много други форми на Бога). По този начин бра̄хман̣ите, кш̣атриите, вайшите и шӯдрите могат да обожават Бога, като му предлагат плодовете на честния си труд. Всеки, независимо от характера на заниманията и професията си, трябва да отдава предано служене, като слуша за Бога и разказва за него, помни го, обожава го и му предлага всичко, което има. Така човек много лесно може да служи на Бога. И когато успее да го удовлетвори със служенето си, мисията на човешкия му живот е изпълнена.