Шрӣмад Бха̄гаватам 4.20.10
Деванагари
परित्यक्तगुण: सम्यग्दर्शनो विशदाशय: ।
शान्तिं मे समवस्थानं ब्रह्म कैवल्यमश्नुते ॥ १० ॥
शान्तिं मे समवस्थानं ब्रह्म कैवल्यमश्नुते ॥ १० ॥
Стих
паритякта-гун̣ах̣ самяг
даршано вишада̄шаях̣
ша̄нтим̇ ме самавастха̄нам̇
брахма каивалям ашнуте
даршано вишада̄шаях̣
ша̄нтим̇ ме самавастха̄нам̇
брахма каивалям ашнуте
Дума по дума
паритякта-гун̣ах̣ — този, който не е свързан с гун̣ите на материалната природа; самяк — безпристрастно; даршанах̣ — чието зрение; вишада — незамърсен; а̄шаях̣ — чийто ум или сърце; ша̄нтим — спокойствие; ме — мое; самавастха̄нам — равенство; брахма — дух; каивалям — липса на материални замърсявания; ашнуте — постига.
Превод
Когато сърцето на предания напълно се пречисти от материалните замърсявания, умът му става прозрачен, зрението му – всеобхватно и той може да види единството на всички неща. На това равнище човек постига пълно умиротворение и става равен на мене като сач-чид-а̄нанда-виграха.
Пояснение
Разбиранията на ма̄я̄ва̄дӣте и на ваиш̣н̣авите за каиваля са напълно различни. Ма̄я̄ва̄дӣте мислят, че когато живото същество се освободи от материалните замърсявания, то се слива с битието на Върховния. Ваиш̣н̣авската философска концепция за каиваля е друга. Ваиш̣н̣авите осъзнават и собственото си положение, и положението на Върховната Божествена Личност. В своето чисто състояние на съществуване живото същество разбира, че е вечен слуга на Върховния – това равнище се нарича осъзнаване на Брахман, или духовно съвършенство. Посочената духовна хармония се постига много лесно. В Бхагавад-гӣта̄ е казано, че като отдава на Бога трансцендентално любовно служене, човек веднага се издига до трансценденталното равнище каиваля, или Брахман.