Шрӣмад Бха̄гаватам 4.20.7
Деванагари
एक: शुद्ध: स्वयंज्योतिर्निर्गुणोऽसौ गुणाश्रय: ।
सर्वगोऽनावृत: साक्षी निरात्मात्मात्मन: पर: ॥ ७ ॥
सर्वगोऽनावृत: साक्षी निरात्मात्मात्मन: पर: ॥ ७ ॥
Стих
еках̣ шуддхах̣ сваям̇-джьотир
ниргун̣о 'сау гун̣а̄шраях̣
сарва-го 'на̄вр̣тах̣ са̄кш̣ӣ
нира̄тма̄тма̄тманах̣ парах̣
ниргун̣о 'сау гун̣а̄шраях̣
сарва-го 'на̄вр̣тах̣ са̄кш̣ӣ
нира̄тма̄тма̄тманах̣ парах̣
Дума по дума
еках̣ — единствена; шуддхах̣ — чиста; сваям — душа; джьотих̣ — сияйна; ниргун̣ах̣ — лишена от материални качества; асау — тази; гун̣а-а̄шраях̣ — средоточие на добродетели; сарва-гах̣ — способна да проникне навсякъде; ана̄вр̣тах̣ — непокрита от материята; са̄кш̣ӣ — свидетел; нира̄тма̄ — лишена от друг аз; а̄тма-а̄тманах̣ — по отношение на тялото и ума; парах̣ — трансцендентална.
Превод
Индивидуалната душа е чиста, сияйна, единствена и нематериална. Тя е всепроникваща и е средоточие на всички добри качества. Лишена от материални покрития, тя е свидетел на всички дейности. Тя напълно се различава от останалите живи създания и е трансцендентална, отвъд всички въплътени души.
Пояснение
В предишната строфа бяха използвани две много важни думи: асам̇сактах̣ – „без привързаност“ и будхах̣ – „всезнаещ“. Пълното знание означава знание за собствената присъща позиция и за положението на Върховната Божествена Личност. Според Шрӣ Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура, в тази строфа Бог Виш̣н̣у описва самия себе си, т.е. Парама̄тма̄. Парама̄тма̄ винаги се различава от обусловената душа и от материалния свят. Затова тук тя е назована пара. Тази пара, Върховната Божествена Личност, е ека – единствена. Богът е един, за разлика от многобройните обусловени души, които са въплътени в материалния свят в най-различни видове форми – полубогове, хора, животни, дървета, птици, насекоми и др. Следователно живите същества не са ека, а са много. Ведите утвърждават: нитьо нитя̄на̄м̇ четанаш четана̄на̄м. Многобройните живи същества, пленници на материалния свят, са загубили своята чистота. Но Богът, Върховната Личност, е чист и непривързан. Живите същества са покрити от материални тела и затова не сияят, но Върховната Божествена Личност, Парама̄тма̄, винаги излъчва сияние. Замърсени от гун̣ите на материалната природа, живите същества се наричат сагун̣а, докато Парама̄тма̄, Върховната Божествена Личност, е ниргун̣а, недостижима за влиянието на материалните гун̣и. Живите същества са гун̣а̄шрита, пленници на материалните качества, а Върховната Божествена Личност е гун̣а̄шрая. Зрението на обусловената душа е препятствано от материалните замърсявания и затова тя не може да види нито причината на своите действия, нито миналите си животи. Върховната Божествена Личност обаче не е покрита от материално тяло и е свидетел на всички действия на живото същество. Но и живото същество, и Парама̄тма̄, Върховната Божествена Личност, са а̄тма̄, духовни по същност. В качествено отношение те са еднакви, ала въпреки това между тях съществуват множество разлики, например шестте достояния, които само Върховната Божествена Личност притежава в пълна степен. Живото същество, джӣва-а̄тма̄, има пълно знание тогава, когато осъзнава и собствената си позиция, и положението на Върховния Бог. Това означава пълно знание.