Шрӣмад Бха̄гаватам 4.20.34
Деванагари
मैत्रेय उवाच
इति वैन्यस्य राजर्षे: प्रतिनन्द्यार्थवद्वच: ।
पूजितोऽनुगृहीत्वैनं गन्तुं चक्रेऽच्युतो मतिम् ॥ ३४ ॥
इति वैन्यस्य राजर्षे: प्रतिनन्द्यार्थवद्वच: ।
पूजितोऽनुगृहीत्वैनं गन्तुं चक्रेऽच्युतो मतिम् ॥ ३४ ॥
Стих
маитрея ува̄ча
ити ваиняся ра̄джарш̣ех̣
пратинандя̄ртхавад вачах̣
пӯджито 'нугр̣хӣтваинам̇
гантум̇ чакре 'чюто матим
ити ваиняся ра̄джарш̣ех̣
пратинандя̄ртхавад вачах̣
пӯджито 'нугр̣хӣтваинам̇
гантум̇ чакре 'чюто матим
Дума по дума
маитреях̣ ува̄ча — великият мъдрец Маитрея продължи да говори; ити — така; ваиняся — на сина на цар Вена (Пр̣тху Маха̄ра̄джа); ра̄джа-р̣ш̣ех̣ — на святия цар; пратинандя — оценявайки по достойнство; артха-ват вачах̣ — молитвите, наситени с дълбок смисъл; пӯджитах̣ — почетен; анугр̣хӣтва̄ — благословен; енам — цар Пр̣тху; гантум — да напусне това място; чакре — реши; ачютах̣ — непогрешимият Бог; матим — в ума си.
Превод
Великият светец Маитрея каза на Видура: Върховната Божествена Личност оцени по достойнство молитвите на Маха̄ра̄джа Пр̣тху, наситени с дълбок смисъл. След като царят му отдаде подобаваща почит, Богът на свой ред го благослови и реши да се оттегли.
Пояснение
В тази строфа най-важни са думите пратинандя̄ртхавад вачах̣, които показват, че Богът оценил по достойнство молитвите на царя, наситени с дълбок смисъл. Когато преданият се моли на Бога, той не иска от него материални блага, а милостта му. Той се моли да служи на лотосовите му нозе живот след живот. Бог Чайтаня използва думите мама джанмани джанмани („живот след живот“), защото преданият не се стреми да се освободи дори от прераждането. Богът и неговите предани се раждат в материалния свят отново и отново, но техните раждания са трансцендентални. В четвърта глава на Бхагавад-гӣта̄ Богът казва на Арджуна, че те двамата са се раждали много, много пъти, но Той помни всичките си раждания, докато Арджуна не си спомня нищо. Богът и неговите доверени предани отново и отново идват в материалния свят, за да изпълнят Божията мисия, но техните раждания са трансцендентални и затова не са съпроводени от страданията, които съпътстват материалното раждане; затова те се наричат дивя, трансцендентални.
Човек трябва да проумее трансценденталната природа на появяването на Бога и на преданите му. Богът идва, за да утвърди принципите на най-съвършената религия – преданото служене, – а преданият се ражда, за да разпространява тази религия – практиката на бхакти – по целия свят. Пр̣тху Маха̄ра̄джа бил инкарнация на Бога, надарена с неговата способност да разпространява практиката на бхакти, и Богът го благословил неотклонно да следва този път. Затова, когато царят отказал да приеме каквато и да е материална благословия, Богът оценил това много високо. Друга дума, която заслужава внимание в тази строфа, е думата ачюта, „непогрешим“. Въпреки че Богът се появява в материалния свят, Той не трябва да бъде смятан за някоя от обусловените, падналите души. Когато идва, Той запазва духовната си позиция, недокоснат от замърсяванията на гун̣ите на материалната природа. Затова в Бхагавад-гӣта̄ Богът характеризира появата си с думата а̄тма-ма̄яя̄ („осъществена от вътрешната енергия“). Тъй като е непогрешим, Богът не се ражда в материалния свят под диктата на материалната природа. Той идва, за да възстанови съвършените принципи на религията и да сложи край на демоничното влияние в човешкото общество.