Шрӣмад бха̄гаватам 4.20.3
Текст
нарадева нароттама̄х̣
на̄бхидрухянти бхӯтебхьо
ярхи на̄тма̄ калеварам
Дума по дума
су-дхиях̣ – най-интелигентните хора; са̄дхавах̣ – склонни към дейности за благото на другите; локе – на този свят; нара-дева – о, царю; нара-уттама̄х̣ – най-добрите сред хората; на абхидрухянти – никога не изпитват злоба; бхӯтебхях̣ – към другите живи същества; ярхи – защото; на – никога; а̄тма̄ – азът, душата; калеварам – тялото.
Превод
О, царю, този, който наистина е интелигентен и е пълен с желание да работи за доброто на другите, е най-извисеното човешко създание. Такъв човек никога не таи в сърцето си злоба към другите. Интелигентните хора винаги помнят, че душата се различава от материалното тяло.
Пояснение
Както е известно, лудият не носи наказателна отговорност дори когато извърши убийство. По подобен начин, живото същество винаги е чисто, защото е неразделна частица от Върховната Божествена Личност. Когато попадне в плена на материалната енергия, то става жертва на трите гун̣и на материалната природа, която започва да ръководи всичките му действия. В Бхагавад-гӣта̄ (5.14) се казва:
локася ср̣джати прабхух̣
на карма-пхала-сам̇ьогам̇
свабха̄вас ту правартате
„Въплътената душа, господар на града на тялото, не поражда дейностите, не принуждава хората да действат, нито създава плодовете на действието. Всичко това се извършва от гун̣ите на материалната природа“.
Всъщност живото същество, душата, не върши нищо. Всички действия се осъществяват от гун̣ите на материалната природа. Когато човек е болен, симптомите на болестта стават за него източник на много страдания. Хората, които са постигнали трансцендентално съзнание, т.е. Кр̣ш̣н̣а съзнание, не изпитват злоба и завист нито към душата, нито към дейностите, които тя върши под влиянието на материалната природа. Такива трансценденталисти се наричат судхиях̣. Думата судхӣ има няколко значения: „интелигентност“, „напреднал, извисен“, а също така и „предан“. Преданият се отличава с висша интелигентност и никога не върши действия, насочени срещу душата или срещу нейното тяло. Той винаги е готов да прости чуждите недостатъци. Казва се, че умението човек да прощава е качество, присъщо на тези, които напредват в духовното себепознание.