Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 5.14
Текст
локася ср̣джати прабхух̣
на карма-пхала-сам̇ьогам̇
свабха̄вас ту правартате
Дума по дума
на – никога; картр̣твам – собственост; на – нито; карма̄н̣и – дейности; локася – на хората; ср̣джати – създава; прабхух̣ – господарят на града на тялото; на – нито; карма-пхала – с резултатите на дейностите; сам̇ьогам – връзка; свабха̄вах̣ – гун̣ите на материалната природа; ту – но; правартате – действат.
Превод
Въплътената душа, господар на града на тялото, не поражда дейностите, не принуждава хората да действат, нито създава плодовете на действието. Всичко това се извършва от гун̣ите на материалната природа.
Пояснение
Живото същество, както ще бъде обяснено в седма глава, е една от енергиите на Върховния; тази енергия (или природа) е различна от материята – друга, по-нисша природа на Бога. Така или иначе, от незапомнени времена, по-висшата природа, т.е. живото същество, е влязло в досег с материалната природа. Временното тяло, материалното убежище, което живото същество получава, е причина за различни дейности и произтичащите от тях последици. В атмосферата на обусловеност човек страда от резултата на телесните дейности, защото погрешно се отъждествява с тялото. Невежеството, натрупано от незапомнени времена, причинява телесните страдания и нещастия. Веднага щом се разграничи от дейностите на тялото, живото същество се освобождава и от последиците им. Докато е в града на тялото, то изглежда негов господар, но в действителност нито го притежава, нито владее действията му и техните последици. То е просто сред материалния океан и се бори за съществуване. Водите на океана го подхвърлят и то няма власт над тях. Най-доброто разрешение за него е да се измъкне от водата с помощта на трансцендентално Кр̣ш̣н̣а съзнание. Само това ще го спаси от целия хаос.