Шрӣмад Бха̄гаватам 4.20.23
Деванагари
पृथुरुवाच
वरान्विभो त्वद्वरदेश्वराद् बुध:
कथं वृणीते गुणविक्रियात्मनाम् ।
ये नारकाणामपि सन्ति देहिनां
तानीश कैवल्यपते वृणे न च ॥ २३ ॥
वरान्विभो त्वद्वरदेश्वराद् बुध:
कथं वृणीते गुणविक्रियात्मनाम् ।
ये नारकाणामपि सन्ति देहिनां
तानीश कैवल्यपते वृणे न च ॥ २३ ॥
Стих
пр̣тхур ува̄ча
вара̄н вибхо твад варадешвара̄д будхах̣
катхам̇ вр̣н̣ӣте гун̣а-викрия̄тмана̄м
йе на̄рака̄н̣а̄м апи санти дехина̄м̇
та̄н ӣша каиваля-пате вр̣н̣е на ча
вара̄н вибхо твад варадешвара̄д будхах̣
катхам̇ вр̣н̣ӣте гун̣а-викрия̄тмана̄м
йе на̄рака̄н̣а̄м апи санти дехина̄м̇
та̄н ӣша каиваля-пате вр̣н̣е на ча
Дума по дума
пр̣тхух̣ ува̄ча — Пр̣тху Маха̄ра̄джа каза; вара̄н — благословии; вибхо — о, скъпи Всевишни Господи; тват — от тебе; вара-да-ӣшвара̄т — от Върховната Божествена Личност, най-великия дарител на благословии; будхах̣ — човек, притежаващ знание; катхам — как; вр̣н̣ӣте — би могъл да моли; гун̣а-викрия̄ — заблудени от гун̣ите на материалната природа; а̄тмана̄м — на живите същества; йе — които; на̄рака̄н̣а̄м — на живите същества, пребиваващи в ада; апи — също; санти — съществуват; дехина̄м — на въплътените; та̄н — всички тези; ӣша — о, Всевишни Господи; каиваля-пате — о, дарителю на възможността за сливане с битието на Бога; вр̣н̣е — моля за; на — не; ча — също.
Превод
О, Господи, Ти си най-великият сред полубоговете, дарители на благословии. Тогава кой мъдър човек би се обръщал към тебе с молби за блага, предназначени за живите същества, които са заблудени от гун̣ите на природата? Тези блага идват сами, те идват дори в живота на мъчениците в ада. О, Господи, Ти със сигурност можеш да ми позволиш да се слея с твоето битие, но аз не искам такава благословия.
Пояснение
Различните хора търсят различни благословии. За кармӣте най-голямата благословия е да попаднат на висшите планети, където животът е много дълъг и е изпълнен с райски наслади. Други – гя̄нӣте и йогӣте – искат да се слеят с битието на Бога. Това сливане се нарича каиваля, затова в дадената строфа Богът е наречен каиваля-пати – повелител или господар на каиваля. Но преданите получават от Бога съвсем други благословии. Преданите не се стремят нито към райските планети, нито към сливане с битието на Бога. За тях каиваля, сливането с битието на Бога, е равностойно на ад. Думата нарака значи „ад“. Всички, които живеят в материалния свят, се наричат на̄рака, защото материалното съществуване е истински ад. От думите на Пр̣тху Маха̄ра̄джа обаче се вижда, че той не желаел нито благата, за които мечтаят кармӣте, нито тези, към които се стремят гя̄нӣте и йогӣте. Шрӣла Прабодха̄нанда Сарасватӣ Прабху, велик предан на Бог Чайтаня, казва, че каиваля е истински ад, а райските наслаждения – мираж или фантасмагория. Преданите не се стремят нито към едното, нито към другото. Те не желаят да заемат дори поста на Брахма̄ или на Шива или да постигнат равенство с Бог Виш̣н̣у. Пр̣тху Маха̄ра̄джа бил чист предан на Бога и много ясно изложил позицията си.