Шрӣмад Бха̄гаватам 4.20.22
Деванагари
अथावमृज्याश्रुकला विलोकयन्-
नतृप्तदृग्गोचरमाह पूरुषम् ।
पदा स्पृशन्तं क्षितिमंस उन्नते
विन्यस्तहस्ताग्रमुरङ्गविद्विष: ॥ २२ ॥
नतृप्तदृग्गोचरमाह पूरुषम् ।
पदा स्पृशन्तं क्षितिमंस उन्नते
विन्यस्तहस्ताग्रमुरङ्गविद्विष: ॥ २२ ॥
Стих
атха̄вамр̣джя̄шру-кала̄ вилокаянн
атр̣пта-др̣г-гочарам а̄ха пӯруш̣ам
пада̄ спр̣ш̣антам̇ кш̣итим ам̇са уннате
виняста-хаста̄грам уран̇га-видвиш̣ах̣
атр̣пта-др̣г-гочарам а̄ха пӯруш̣ам
пада̄ спр̣ш̣антам̇ кш̣итим ам̇са уннате
виняста-хаста̄грам уран̇га-видвиш̣ах̣
Дума по дума
атха — тогава; авамр̣джя — изтривайки; ашру-кала̄х̣ — сълзите от очите си; вилокаян — наблюдавайки; атр̣пта — недоволен; др̣к-гочарам — стоящ пред собствения му поглед; а̄ха — той каза; пӯруш̣ам — на Върховната Божествена Личност; пада̄ — с лотосовите си нозе; спр̣ш̣антам — почти докосващ; кш̣итим — земята; ам̇се — на рамото; уннате — високо; виняста — отпусната; хаста — на ръката му; аграм — дланта; уран̇га-видвиш̣ах̣ — на Гаруд̣а, врага на змиите.
Превод
Лотосовите нозе на Бога, Върховната Личност, почти докосваха земята, а дланта му бе отпусната върху високото рамо на Гаруд̣а, врага на змиите. Изтривайки сълзите от очите си, Маха̄ра̄джа Пр̣тху се опита да погледне Бога, но това сякаш не му донесе пълно удовлетворение. Тогава царят произнесе следните молитви.
Пояснение
В тази строфа е важно да отбележим, че Богът не стоял на земята, а едва-едва я докосвал. Обитателите на висшите планетни системи, като се започне от Брахмалока (планетата, на която живее Брахма̄) и се стигне до Сваргалока (райската планета на Индра), са постигнали толкова удивителен духовен напредък, че когато посещават нашата планета или други низши планетни системи, запазват своята безтегловност. С други думи, те могат да стоят, без да се докосват до повърхността. Бог Виш̣н̣у е Върховната Божествена Личност, но понеже живее на една от планетите в тази вселена, понякога Той играе ролята на полубог от материалния свят. Когато се появил пред Пр̣тху Маха̄ра̄джа, отначало Той не докосвал земята, но когато се почувствал дълбоко удовлетворен от поведението и добродетелите на Маха̄ра̄джа Пр̣тху, веднага се проявил като Върховната Божествена Личност На̄ра̄ян̣а от Вайкун̣т̣ха. От любов към Пр̣тху Маха̄ра̄джа Богът докоснал земята със стъпалата си, но едновременно с това опрял длан върху високото рамо на Гаруд̣а, своя носач, сякаш се боял да не падне, защото Богът не е свикнал да стои на земната повърхност. Всичко това издавало огромната му обич към Маха̄ра̄джа Пр̣тху. Осъзнавайки щастието, което го е споходило, цар Пр̣тху се изпълнил с екстаз и не бил в състояние дори да разгледа Бога добре, но въпреки това с глас, треперещ от вълнение, той започнал да му отдава молитви.