Шрӣмад Бха̄гаватам 4.20.24
Деванагари
न कामये नाथ तदप्यहं क्वचिन्
न यत्र युष्मच्चरणाम्बुजासव: ।
महत्तमान्तर्हृदयान्मुखच्युतो
विधत्स्व कर्णायुतमेष मे वर: ॥ २४ ॥
न यत्र युष्मच्चरणाम्बुजासव: ।
महत्तमान्तर्हृदयान्मुखच्युतो
विधत्स्व कर्णायुतमेष मे वर: ॥ २४ ॥
Стих
на ка̄майе на̄тха тад апй ахам̇ квачин
на ятра юш̣мач-чаран̣а̄мбуджа̄савах̣
махаттама̄нтар-хр̣дая̄н мукха-чюто
видхатсва карн̣а̄ютам еш̣а ме варах̣
на ятра юш̣мач-чаран̣а̄мбуджа̄савах̣
махаттама̄нтар-хр̣дая̄н мукха-чюто
видхатсва карн̣а̄ютам еш̣а ме варах̣
Дума по дума
на — не; ка̄майе — желая; на̄тха — о, господарю; тат — това; апи — дори; ахам — аз; квачит — някога; на — не; ятра — където; юш̣мат — на твоите; чаран̣а-амбуджа — лотосови нозе; а̄савах̣ — нектара; махат-тама — на великите предани; антах̣-хр̣дая̄т — от самото сърце; мукха — от устата; чютах̣ — извиращ; видхатсва — дай; карн̣а — уши; аютам — милион; еш̣ах̣ — това; ме — моята; варах̣ — благословия.
Превод
Затова, Господи, не желая да бъда благословен със сливане с битието Ти, защото тази благословия ще ме лиши от нектара на твоите лотосови нозе. Това, което искам, е да имам милиони уши, за да мога да слушам от устата на твоите чисти предани за славата на лотосовите Ти нозе.
Пояснение
В предишната строфа Маха̄ра̄джа Пр̣тху нарече Бога каиваля-пати, повелител на освобождението, което се постига при сливане с битието на Бога. Това обаче не означава, че царят желаел освобождението каиваля. В настоящата строфа Маха̄ра̄джа Пр̣тху открито казва: „О, Господи, не искам такава благословия“. Маха̄ра̄джа Пр̣тху искал да има милиони уши, за да слуша как преданите възпяват лотосовите нозе на Бога. Освен това той подчертава, че за славата на Бога трябва да слушаме от устата на чисти предани, чиито слова извират от самите дълбини на сърцето им. В началото на Шрӣмад Бха̄гаватам (1.1.3) се казва: шука-мукха̄д амр̣та-драва-сам̇ютам – нектарът на Шрӣмад Бха̄гаватам е станал още по-сладък, защото извира от устата на Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ. Някой може да мисли, че е все едно от кого слуша за величието на Бога – от предан или от неотдаден. Тук обаче специално се подчертава, че трябва да слушаме за величието на Бога от устата на чисти предани. Шрӣ Сана̄тана Госва̄мӣ категорично ни забранява да слушаме за Бога от неотдадени. Има професионални разказвачи на Шрӣмад Бха̄гаватам, които умеят да говорят много изящно и красноречиво, но чистият предан не ги слуша, защото техните думи в прослава на Бога са обикновен материален звук. Когато обаче повествованията за Бога излизат от устата на чист предан, те веднага оказват върху слушателя благотворно въздействие.
Сата̄м̇ прасан̇га̄н мама вӣря-сам̇видах̣ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 3.25.25) – думите във възхвала на Бога притежават могъщество само когато са произнесени от чист предан. Богът има безброй предани из цялата вселена и те го възславят от незапомнени времена, но въпреки това и до днес никой не е успял да опише всичките му достойнства. Затова Пр̣тху Маха̄ра̄джа искал да има безброй уши, както Рӯпа Госва̄мӣ жадувал за милиони уши и милиони езици, за да може да слави Бога и да слуша за него. С други думи, ако ушите ни постоянно слушат повествованията за Бога, няма да ни остава възможност да слушаме философията на ма̄я̄ва̄дӣте, която е гибелна за духовното ни развитие. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху казва, че всеки, който слуша философите ма̄я̄ва̄дӣ, дори ако те разказват за дейностите на Бога, описани във ведическата литература, се обрича на духовна смърт. Човек, който слуша философията ма̄я̄ва̄да, не може да постигне духовното съвършенство.