Шрӣмад Бха̄гаватам 4.20.18

Известни са редица случаи, в които някой е оскърбявал лотосовите нозе на ваиш̣н̣авите, но после искрено се е разкайвал за поведението си. Така станало и сега: Индра, небесният цар, бил толкова могъщ, че се намирал сред придружителите на самия Бог Виш̣н̣у, но въпреки това той почувствал, че е сторил тежък грях, като откраднал жертвения кон на Маха̄ра̄джа Пр̣тху. Върховната Божествена Личност никога не прощава на оня, който е оскърбил лотосовите нозе на ваиш̣н̣авите. В подкрепа на този факт могат да се цитират много примери. Така например Дурва̄са̄ Муни, който бил велик мъдрец и йогӣ мистик, обидил Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а, но по-късно бил принуден да падне в лотосовите му нозе и да го моли за прошка.

Индра понечил да падне в лотосовите нозе на цар Пр̣тху, но царят, като истински ваиш̣н̣ава, бил толкова великодушен, че не могъл да допусне подобно нещо. Той веднага повдигнал Индра, прегърнал го и двамата забравили всичко, което се било случило. Макар че преди това Индра и Маха̄ра̄джа Пр̣тху изпитвали силна ненавист един към друг, те били ваиш̣н̣ави, слуги на Бог Виш̣н̣у, затова трябвало да си простят и да сложат край на враждата. Това е показателен пример за съгласието и сговора в отношенията между ваиш̣н̣авите. В наши дни обаче хората не са ваиш̣н̣ави и по тази причина са в постоянни конфликти един с друг и умират, без да са изпълнили мисията на човешкия си живот. Ето защо е толкова необходимо и важно да разпространяваме по целия свят движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание – дори понякога да изпитват гняв или омраза един към друг, хората, които притежават Кр̣ш̣н̣а съзнание, са в състояние да сподавят своята ненавист и злоба и да простят на съперниците си.