Шрӣмад бха̄гаватам 4.20.19
Текст
пр̣тхунопахр̣та̄рхан̣ах̣
самуджджиха̄ная̄ бхактя̄
гр̣хӣта-чаран̣а̄мбуджах̣
Дума по дума
бхагава̄н – Върховната Божествена Личност; атха – тогава; вишва-а̄тма̄ – Свръхдушата; пр̣тхуна̄ – от цар Пр̣тху; упахр̣та – предложени; архан̣ах̣ – всички предмети за извършване на богослужение; самуджджиха̄ная̄ – непрекъснато усилващо се; бхактя̄ – чието предано служене; гр̣хӣта – взети; чаран̣а-амбуджах̣ – лотосовите му нозе.
Превод
Цар Пр̣тху извърши щедро богослужение за лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност, която бе толкова милостива към него, и докато почиташе нозете на Бога, екстазът, с който отдаваше предано служене, непрекъснато се усилваше.
Пояснение
Когато в тялото на предания се появят различните признаци на екстаза, това показва, че той е постигнал съвършенство в преданото служене. Трансценденталният екстаз може да се прояви в различни форми: като плач, като смях, като изпотяване, като припадък или като викове на безумен. Понякога в тялото на предания могат да се наблюдават и всички тези признаци, взети заедно. Те се наричат аш̣т̣а-са̄ттвика-вика̄ра – „осем вида трансцендентални промени“ и човек никога не бива да си позволява да ги имитира. Когато преданият действително е постигнал съвършенство, те сами се появяват у него. Богът е бхакта-ватсала, което значи, че винаги е благосклонен към своя чист предан (бхакта). Затова трансценденталните отношения между Върховния Бог и неговия предан са пълни с екстаз и нямат нищо общо с материалните дейности от този свят.