Шрӣмад Бха̄гаватам 4.20.16
Деванагари
वरं च मत्कञ्चन मानवेन्द्र
वृणीष्व तेऽहं गुणशीलयन्त्रित: ।
नाहं मखैर्वै सुलभस्तपोभि-
र्योगेन वा यत्समचित्तवर्ती ॥ १६ ॥
वृणीष्व तेऽहं गुणशीलयन्त्रित: ।
नाहं मखैर्वै सुलभस्तपोभि-
र्योगेन वा यत्समचित्तवर्ती ॥ १६ ॥
Стих
варам̇ ча мат кан̃чана ма̄навендра
вр̣н̣ӣш̣ва те 'хам̇ гун̣а-шӣла-янтритах̣
на̄хам̇ макхаир ваи сулабхас тапобхир
йогена ва̄ ят сама-читта-вартӣ
вр̣н̣ӣш̣ва те 'хам̇ гун̣а-шӣла-янтритах̣
на̄хам̇ макхаир ваи сулабхас тапобхир
йогена ва̄ ят сама-читта-вартӣ
Дума по дума
варам — благословия; ча — също; мат — от мене; кан̃чана — каквато поискаш; ма̄нава-индра — о, най-велик сред хората; вр̣н̣ӣш̣ва — моля те, поискай; те — от твоите; ахам — Аз; гун̣а-шӣла — възвишени качества и безупречно поведение; янтритах̣ — покорен; на — не; ахам — Аз; макхаих̣ — от жертвоприношения; ваи — несъмнено; су-лабхах̣ — лесно достижим; тапобхих̣ — с аскетизъм; йогена — с практикуване на мистична йога; ва̄ — или; ят — заради което; сама-читта — у този, който е уравновесен; вартӣ — се намирам.
Превод
О, царю, твоите възвишени добродетели и безупречното ти поведение изцяло ме покориха и ти спечели моята благосклонност. Сега можеш да искаш от мене всякакви благословии. Този, който не притежава възвишени добродетели и се държи недостойно, не може да получи моята милост, независимо че извършва жертвоприношения, подлага се на сурови лишения и мъчения или се занимава с мистична йога. Но Аз никога не напускам сърцето на оня, който остава уравновесен сред всички обстоятелства.
Пояснение
Доволен от благонравието и поведението на Маха̄ра̄джа Пр̣тху, Бог Виш̣н̣у му предложил благословиите си. Тук Богът открито казва, че не може да бъде удовлетворен чрез богати жертвоприношения или чрез сурови отречения и лишения в процеса на мистичната йога. Човек може да го удовлетвори само с възвишените си качества и с доброто си поведение. Но никой не може да придобие тези достойнства, докато не стане чист предан на Бога. Тези изначални духовни добродетели се проявяват само у оня, който е постигнал чиста и неотклонна преданост към Върховния Бог. Понеже е неразделна частица от Върховната Божествена Личност, душата притежава всички добродетели на Бога. Когато душата е замърсена от гун̣ите на материалната природа, човек бива смятан за добродетелен или порочен на основата на материалните качества. Но когато преданият надмогне влиянието на материалните гун̣и и се освободи от материалните качества, в него се проявяват трансценденталните качества на душата. Тези качества са двайсет и шест на брой: 1) преданият е добър към всички, 2) не се кара с никого, 3) съсредоточен е върху Абсолютната Истина, 4) отнася се по еднакъв начин към всички живи същества и 5) има безупречен нрав; 6) той е щедър, 7) невъзмутим, 8) чист, 9) открит, 10) благосклонен към всички, 11) удовлетворен, 12) привързан единствено към Кр̣ш̣н̣а, 13) лишен от материални желания, 14) благ; 15) отличава се с постоянство, 16) овладял е сетивата си, 17) умерен е в храненето си, 18) притежава здрав разум, 19) държи се почтително с другите и е 20) смирен, 21) сериозен, 22) състрадателен, 23) дружелюбен, 24) поетичен, 25) умел във всичко и 26) мълчалив. Богът е доволен, когато човек възпитава у себе си тези трансцендентални качества, а не когато върши показни жертвени обреди или се занимава с мистична йога. С други думи, докато не придобием всички добродетели на чистия предан на Бога, не можем да очакваме освобождение от материалното робство.