Шрӣмад Бха̄гаватам 4.20.16

Доволен от благонравието и поведението на Маха̄ра̄джа Пр̣тху, Бог Виш̣н̣у му предложил благословиите си. Тук Богът открито казва, че не може да бъде удовлетворен чрез богати жертвоприношения или чрез сурови отречения и лишения в процеса на мистичната йога. Човек може да го удовлетвори само с възвишените си качества и с доброто си поведение. Но никой не може да придобие тези достойнства, докато не стане чист предан на Бога. Тези изначални духовни добродетели се проявяват само у оня, който е постигнал чиста и неотклонна преданост към Върховния Бог. Понеже е неразделна частица от Върховната Божествена Личност, душата притежава всички добродетели на Бога. Когато душата е замърсена от гун̣ите на материалната природа, човек бива смятан за добродетелен или порочен на основата на материалните качества. Но когато преданият надмогне влиянието на материалните гун̣и и се освободи от материалните качества, в него се проявяват трансценденталните качества на душата. Тези качества са двайсет и шест на брой: 1) преданият е добър към всички, 2) не се кара с никого, 3) съсредоточен е върху Абсолютната Истина, 4) отнася се по еднакъв начин към всички живи същества и 5) има безупречен нрав; 6) той е щедър, 7) невъзмутим, 8) чист, 9) открит, 10) благосклонен към всички, 11) удовлетворен, 12) привързан единствено към Кр̣ш̣н̣а, 13) лишен от материални желания, 14) благ; 15) отличава се с постоянство, 16) овладял е сетивата си, 17) умерен е в храненето си, 18) притежава здрав разум, 19) държи се почтително с другите и е 20) смирен, 21) сериозен, 22) състрадателен, 23) дружелюбен, 24) поетичен, 25) умел във всичко и 26) мълчалив. Богът е доволен, когато човек възпитава у себе си тези трансцендентални качества, а не когато върши показни жертвени обреди или се занимава с мистична йога. С други думи, докато не придобием всички добродетели на чистия предан на Бога, не можем да очакваме освобождение от материалното робство.