Шрӣмад Бха̄гаватам 4.20.15

Бог Виш̣н̣у казал на цар Пр̣тху, че всички трябва да следват принципите на варн̣а̄шрама дхарма. Тогава независимо какво положение заема в материалния свят, след смъртта си човек ще постигне освобождение. В съвременната епоха обаче системата варн̣а̄шрама дхарма е изкривена до неузнаваемост, затова хората много трудно могат да следват всичките ѝ принципи. Днес единственият начин да постигнем съвършенство, е да придобием Кр̣ш̣н̣а съзнание. Както принципите на варн̣а̄шрама дхарма са предназначени за всички хора независимо от тяхното положение в обществото, така и принципите на Кр̣ш̣н̣а съзнание могат да се следват от всеки човек във всяко кътче на света.

В тази строфа се подчертава, че хората трябва да следват двиджа̄гриите – великите бра̄хман̣и, такива като Пара̄шара и Ману. Тези велики мъдреци са ни оставили наставленията си, как да живеем в съгласие с принципите на варн̣а̄шрама дхарма. А Сана̄тана Госва̄мӣ и Рӯпа Госва̄мӣ са ни дали правила и съвети, с чиято помощ можем да станем чисти предани на Бога. Следователно много важно е да следваме заветите на а̄ча̄риите, които са получили своите знания във веригата на парампара̄, от учител на ученик. Тогава, макар да живеем в материалния свят, ще можем да се пречистим от материалните замърсявания дори без да променяме сегашното си положение. Затова Бог Чайтаня е казал, че не е необходимо човек да променя положението си в обществото. Той просто трябва да слуша думите на съвършена личност (именно това се нарича парампара̄) и да следва принципите, които ще му дадат възможност да приложи това знание на практика, в своя собствен живот. Така той може да постигне освобождение, най-висшето съвършенство на съществуването, и да се върне вкъщи, при Бога. С други думи, промяната, която е необходима, е промяна в съзнанието, а не промяна в тялото. За жалост в тази епоха на деградация хората се интересуват предимно от тялото си, а не от душата. Те са създали безброй много „-изми“, всички от които се отнасят само до тялото и по никакъв начин не са свързани с душата.

Днес, във времето на демокрацията, законите се приемат с гласуване. Всеки ден парламентът гласува най-различни закони и разпоредби. Всички те обаче са плод на умствените усилия на несъвършени обусловени души и затова не могат да разрешат проблемите в обществото. В древността царете притежавали неограничена еднолична власт, но понеже стриктно следвали принципите, завещани от великите мъдреци и светци, никога не допускали грешки в държавното управление и в страната имало ред и законност. Поданиците били благочестиви, а царят събирал данъците по справедлив начин, затова всички били щастливи. А днес за държавни ръководители биват избирани хора с материални амбиции, които гледат единствено личните си интереси. И, разбира се, тези хора не познават предписанията на ша̄стрите. Иначе казано, тези, които оглавяват държавата, са глупаци и негодници в пълния смисъл на думата, а населението се състои изключително от шӯдри. Очевидно е, че съчетанието от глупаци, негодници и шӯдри не може да донесе мир и благополучие. Затова светът постоянно е разтърсван от социални конфликти, от граждански вълнения и братоубийствени войни. Това показва, че вождовете на обществото не са в състояние да осигурят на хората не само освобождение, но дори най-обикновено спокойствие. В Бхагавад-гӣта̄ е казано, че който пренебрегва наставленията на ша̄стрите и вместо това се ръководи от идеи и схващания, измислени от човека, е обречен на неуспех и не постига нито щастие, нито освобождение.