Шрӣмад Бха̄гаватам 4.19.32
Деванагари
पृथुकीर्ते: पृथोर्भूयात्तर्ह्येकोनशतक्रतु: । अलं ते क्रतुभि: स्विष्टैर्यद्भवान्मोक्षधर्मवित् ॥ ३२ ॥
Стих
пр̣тху-кӣртех̣ пр̣тхор бхӯя̄т
тархй екона-шата-кратух̣
алам̇ те кратубхих̣ свиш̣т̣аир
яд бхава̄н мокш̣а-дхарма-вит
тархй екона-шата-кратух̣
алам̇ те кратубхих̣ свиш̣т̣аир
яд бхава̄н мокш̣а-дхарма-вит
Дума по дума
пр̣тху-кӣртех̣ — с голяма слава; пр̣тхох̣ — на цар Пр̣тху; бхӯя̄т — нека да бъде; тархи — затова; ека-ӯна-шата-кратух̣ — този, който е извършил деветдесет и девет яги; алам — няма какво да постигаш; те — ти; кратубхих̣ — чрез извършване на жертвоприношения; су-иш̣т̣аих̣ — добре извършени; ят — защото; бхава̄н — ти; мокш̣а-дхарма-вит — познаваш пътя на освобождението.
Превод
Нека Маха̄ра̄джа Пр̣тху се задоволи с деветдесет и девет жертвени церемонии – каза в заключение Брахма̄. След това се обърна към царя и го попита: Какъв смисъл има да вършиш тези жертвени церемонии, след като съвършено добре познаваш пътя на освобождението?
Пояснение
Брахма̄ дошъл, за да убеди цар Пр̣тху да не извършва сто жертвоприношения. До този момент царят бил твърдо решен да извърши сто жертвени церемонии и това дълбоко засегнало честолюбието на Индра, който бил известен като единственият, извършил сто такива жертвени церемонии. Чувството на завист е част от природата на всички живи същества в материалния свят. Дори Индра, макар че бил цар на рая, се изпълнил със завист към Маха̄ра̄джа Пр̣тху и с всички сили се опитвал да му попречи да извърши стотното жертвоприношение. Само за да удовлетвори сетивата си и да победи цар Пр̣тху, в хода на невиждано съперничество Индра започнал да създава всевъзможни форми на безбожие и Брахма̄ лично дошъл на жертвената арена, за да сложи край на нечестивите му дела. Що се отнася до Маха̄ра̄джа Пр̣тху, той бил велик предан на Върховната Божествена Личност и затова нямало смисъл да изпълнява обредите и ритуалите, които се препоръчват във Ведите. Тези обредни церемонии се отнасят към сферата на плодоносните дейности (карма), затова преданите, които са постигнали трансцендентално равнище, не са длъжни да ги съблюдават. И въпреки това, като съвършен цар, Маха̄ра̄джа Пр̣тху смятал извършването на жертвоприношения за свой дълг. Ето защо трябвало да се намери компромис. С благословията на Брахма̄ славата на Маха̄ра̄джа Пр̣тху щяла да надмине славата на цар Индра. Така по милостта на Брахма̄ желанието на цар Пр̣тху да извърши сто жертвоприношения един вид пак се осъществило, макар и по друг начин.