Шрӣмад Бха̄гаватам 4.19.11
Деванагари
चरमेणाश्वमेधेन यजमाने यजुष्पतिम् ।
वैन्ये यज्ञपशुं स्पर्धन्नपोवाह तिरोहित: ॥ ११ ॥
वैन्ये यज्ञपशुं स्पर्धन्नपोवाह तिरोहित: ॥ ११ ॥
Стих
чарамен̣а̄швамедхена
яджама̄не яджуш̣-патим
ваинйе ягя-пашум̇ спардханн
апова̄ха тирохитах̣
яджама̄не яджуш̣-патим
ваинйе ягя-пашум̇ спардханн
апова̄ха тирохитах̣
Дума по дума
чарамен̣а — последното; ашва-медхена — жертвоприношение ашвамедха; яджама̄не — когато извършваше жертвоприношението; яджух̣-патим — за удоволствие на господаря на ягите, Бог Виш̣н̣у; ваинйе — синът на цар Вена; ягя-пашум — жертвеното животно; спардхан — завиждайки; апова̄ха — открадна; тирохитах̣ — невидим.
Превод
Когато Маха̄ра̄джа Пр̣тху извършваше последното жертвоприношение (ашвамедха-ягя), от завист цар Индра стана невидим и открадна коня, който трябваше да бъде принесен в жертва.
Пояснение
Цар Индра е известен като шата-крату. Това име означава, че той е извършил сто жертвоприношения на коне (ашвамедха-ягя). Тук му е мястото да припомним, че животните, които били принасяни в жертва, не загивали. Ако по време на церемонията ведическите мантри се произнасяли правилно, жертвеното животно получавало нов живот в ново тяло. Това било знак, че ягята е протекла успешно. Когато цар Пр̣тху решил да извърши сто яги, Индра се изпълнил със завист, защото не искал никой да го превъзхожда. Понеже бил обикновено живо същество, Индра изпитал силна завист към цар Пр̣тху и ставайки невидим, откраднал жертвения кон, с което осуетил ягята.