Шрӣмад Бха̄гаватам 4.19.12

Думата па̄кхан̣д̣а, която е използвана в тази строфа, понякога се произнася па̄ш̣ан̣д̣а. И в двата случая тя означава самозванеца, който е голям грешник, но се представя за много набожен човек. Индра се облякъл в шафранени дрехи, за да заблуди тези, които се били събрали на жертвената арена. Много мошеници злоупотребяват с шафранената дреха, представяйки се за освободени личности или Божии инкарнации, и по този начин мамят наивните хора. Както нееднократно сме отбелязвали, обусловената душа е склонна да лъже. Същата тази склонност присъствала и у цар Индра. Това означава, че дори той е в плен на материалните замърсявания. Затова тук са употребени думите а̄муктам ива – „сякаш бе освободен“. Шафранената дреха, която носят сання̄сӣте, е символ на пълното им отречение от светските дейности и показва, че са се отдали изцяло в служба на Бога. Такива предани са истински сання̄сӣ, освободени души. В Бхагавад-гӣта̄ (6.1) е казано:

„Този, който не е привързан към плодовете от работата си и действа по задължение – той се е отрекъл от света и е истински мистик, а не този, който не пали огън и не изпълнява дълга си“.

С други думи, човекът, който посвещава плодовете от своите дела на Върховната Божествена Личност, е истинският сання̄сӣ и йогӣ. Мнимите сання̄сӣ и йогӣ съществуват от времето, когато цар Пр̣тху извършвал знаменитото си жертвоприношение. Началото на тези измами поставил цар Индра със своето глупаво поведение. В някои епохи този тип мошеничество е масово, в други времена е по-ограничено. Сання̄сӣте трябва да бъдат безупречни, защото, както е казал Бог Чайтаня, сання̄сӣра алпа чхидра сарва-локе га̄я – и най-малкият недостатък в поведението на един сання̄сӣ става в очите на хората неизличимо петно (Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя, 12.51). Затова само който е изключително сериозен и искрен, може да приеме сана на отречението (сання̄са); човек не бива да използва този сан, за да мами хората. В Кали юга е най-добре изобщо да не се приема сання̄са, защото изкушенията и предизвикателствата на тази епоха са твърде големи. Само изключително извисените личности, които са постигнали духовно себепознание, могат да си позволят да приемат сання̄са. Човек в никакъв случай не бива да използва този духовен сан като средство да си изкарва прехраната или да постига други материални цели.