Шрӣмад Бха̄гаватам 4.19.10

В тази строфа особено значение имат думите адхокш̣аджа, бхагава̄н индрах̣ и пр̣тхох̣, с които са изразени три много важни идеи. Маха̄ра̄джа Пр̣тху бил инкарнация на Виш̣н̣у, но едновременно с това и негов велик предан. Макар и упълномощена инкарнация на Бог Виш̣н̣у, той си оставал живо същество, а дълг на всяко живо същество е да служи на Върховната Божествена Личност. Дори този, който е инкарнация на Върховния Бог и е надарен от него със специфично могъщество, не бива да забравя вечните си взаимоотношения с Бога. В Кали юга има много негодници, които се провъзгласяват за инкарнации на Върховната Божествена Личност. Думите бхагава̄н индрах̣ показват, че живото същество може да стане велико и могъщо дори като самия цар Индра, защото Индра също е обикновено живо създание, което се намира в материалния свят и притежава четирите недостатъка, присъщи на всяка обусловена душа. Въпреки че с думата бхагава̄н обикновено се назовава Върховната Божествена Личност, тук самият Индра е наречен бхагава̄н, за да се подчертае неговото необикновено могъщество. Но макар че бил бхагава̄н, Индра завиждал на Маха̄ра̄джа Пр̣тху, инкарнацията на Бога. Замърсяващото влияние на материалния живот е толкова силно, че дори цар Индра възненавидял инкарнацията на Бога. Затова човек трябва да се опита да разбере откъде започва деградацията на обусловената душа.

Цар Пр̣тху не дължал богатството си на материалните обстоятелства. Както е казано в тази строфа, той бил велик предан на Адхокш̣аджа. Думата адхокш̣аджа се отнася за Божествената Личност, която е отвъд пределите на човешкия разум и слово. Но същата Върховна Божествена Личност сама се явява пред своя предан в изначалната си форма, пълна с вечно блаженство и знание. Въпреки че материалните сетива не позволяват на човека да проумее Бога и непосредствено да възприеме неговото присъствие, преданият получава възможност да види Върховния лице в лице, със собствените си очи.