Когато цар Пр̣тху оповестил царската си воля, планетата Земя в облика на крава разбрала, че царят е инкарнация, пряко надарена с могъщество от Върховната Божествена Личност. Следователно царят знаел всичко – миналото, настоящето и бъдещето – и Земята не можела да го измами. След като била обвинена, че крие в недрата си семената на всички растения и зърнени култури, сега тя била готова да му обясни как те отново могат да дадат плод. Земята обаче виждала, че царят е много ядосан и разбирала, че докато не го успокои, няма да може да му предложи каквото и да било. Затова, обръщайки се към него, тя най-напред смирено признала, че е неотделима частица от тялото на Върховната Божествена Личност. Тя потвърдила, че различните видове материални тела, които присъстват във физическия свят, са различни частици от вселенската форма на Бога. В писанията се казва, че низшите планетни системи представляват краката на Бога, а висшите планети – главата му. Богът създава материалния свят чрез външната си енергия, но тази енергия в известен смисъл е тъждествена с него. Същевременно Богът не е пряко проявен във външната си енергия; Той винаги пребивава в своята духовна енергия. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (9.10): мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ – материалната природа действа под ръководството на Бога. Следователно Богът в известна степен е свързан с материалната енергия и в тази строфа Земята го нарича гун̣а-а̄тма̄ – източник на трите гун̣и на материалната природа. В Бхагавад-гӣта̄ (13.15) се казва: ниргун̣ам̇ гун̣а-бхоктр̣ ча – Богът не е пряко свързан с външната енергия, но въпреки това Той е нейният господар. При това положение лесно можем да разберем философията на Бог Чайтаня, която утвърждава, че Богът е едновременно тъждествен с творението си и различен от него (ачинтя-бхеда̄бхеда-таттва). Земята обяснява, че Богът е свързан с външната енергия, но в същото време винаги е нирдхута – няма нищо общо с нейните дейности. Богът винаги е разположен във вътрешната си енергия, затова в тази строфа за него е казано сварӯпа-анубхавена. Той се намира изцяло във владенията на вътрешната си енергия, но при все това познава съвършено не само вътрешната, но и външната енергия. По същия начин преданият винаги се намира на трансцендентално равнище и служи на Бога, без да изпитва привързаност към материалното си тяло. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ казва, че преданият, който постоянно служи на Бога, е освободен, независимо в какво материално положение се намира. И щом дори преданият е в състояние да запазва трансцендентална позиция, без съмнение Богът, Върховната Личност, също е способен да пребивава винаги и изцяло във вътрешната си енергия, без да бъде привързан към външната енергия. Не е трудно да разберем този факт. Както преданият никога не се заблуждава от материалното тяло, така Богът никога не попада под влиянието на външната енергия, действаща в материалния свят. Материалното тяло не е пречка за предания, въпреки че е зависимо от материални по същността си фактори – петте вида въздушни потоци, циркулиращи в него, органи като ръцете, краката, езика, половите органи и ануса, изпълняващи определени функции, и т.н. Душата, живото същество, което има съвършено знание за духовната си природа, постоянно повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе и не обръща внимание на процесите, които протичат в материалното тяло. Така и Богът, макар че е свързан с материалния свят, винаги пребивава в духовната си енергия и няма нищо общо с процесите, които протичат в материалния свят. Що се отнася до материалното тяло, то е подвластно на шест характерни материални състояния, които го заливат като шест мощни вълни: глад, жажда, скръб, илюзия, старост и смърт. Освободената душа обаче не обръща внимание на тези материални влияния. Така и Богът, Върховната Личност, който е всемогъщият повелител на всички енергии, е свързан по определен начин с външната енергия, но същевременно е напълно независим от нейните действия в материалния свят.