Шрӣмад Бха̄гаватам 4.15.26
Деванагари
वयं त्वविदिता लोके सूताद्यापि वरीमभि: ।
कर्मभि: कथमात्मानं गापयिष्याम बालवत् ॥ २६ ॥
कर्मभि: कथमात्मानं गापयिष्याम बालवत् ॥ २६ ॥
Стих
ваям̇ тв авидита̄ локе
сӯта̄дя̄пи варӣмабхих̣
кармабхих̣ катхам а̄тма̄нам̇
га̄пайиш̣я̄ма ба̄лават
сӯта̄дя̄пи варӣмабхих̣
кармабхих̣ катхам а̄тма̄нам̇
га̄пайиш̣я̄ма ба̄лават
Дума по дума
ваям — ние; ту — тогава; авидита̄х̣ — неизвестни; локе — в света; сӯта-а̄дя — о, сӯта и всички останали; апи — все още; варӣмабхих̣ — велики, похвални; кармабхих̣ — с дела; катхам — как; а̄тма̄нам — на мене; га̄пайиш̣я̄ма — ще ви позволя да отдавате; ба̄лават — като деца.
Превод
Скъпи предани и ти, сӯта – продължи Маха̄ра̄джа Пр̣тху, – засега аз не съм заслужил да бъда прославян, защото още не съм извършил нито един удивителен подвиг, който да възпявате. Как бих могъл да ви позволя да възхвалявате несъществуващите ми дейности точно като малки деца?
Пояснение
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към петнадесета глава от Четвърта Песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Появяването и коронацията на цар Пр̣тху“.