Шрӣмад Бха̄гаватам 4.13.8-9

आत्मानं ब्रह्म निर्वाणं प्रत्यस्तमितविग्रहम् ।
अवबोधरसैकात्म्यमानन्दमनुसन्ततम् ॥ ८ ॥
अव्यवच्छिन्नयोगाग्निदग्धकर्ममलाशय: ।
स्वरूपमवरुन्धानो नात्मनोऽन्यं तदैक्षत ॥ ९ ॥
а̄тма̄нам̇ брахма нирва̄н̣ам̇
пратястамита-виграхам
авабодха-расаика̄тмям
а̄нандам анусантатам
авяваччхинна-йога̄гни-
дагдха-карма-мала̄шаях̣
сварӯпам аварундха̄но
на̄тмано 'ням̇ тадаикш̣ата

Дума по дума

а̄тма̄намазът; брахмадух; нирва̄н̣амосвобождение от материалното съществуване; пратястамитапрекрати; виграхамраздяла; авабодха-расачрез склонността към знание; ека-а̄тмямединство; а̄нандамблаженство; анусантатамнарастващо; авяваччхиннанепрестанно; йогачрез практикуването на йога; агниот огъня; дагдхаизгорени; кармажелания за плодоносни дейности; малазамърсеност; а̄шаях̣в ума му; сварӯпамприсъща позиция; аварундха̄нах̣осъзнавайки; нане; а̄тманах̣освен Върховната Душа; анямнищо друго; тада̄тогава; аикш̣атавиждаше.

Превод

С помощта на знанието за Върховния Брахман той се беше освободил от оковите на тялото и бе постигнал нирва̄н̣а. Той бе потопен в трансцендентално блаженство, което не го напускаше нито за миг и непрекъснато се усилваше благодарение на постоянните му занимания с бхакти йога, която е като огън, изпепеляващ всички материални замърсявания. Осъзнал истинската си същност и вечните си отношения с Върховния Бог, навсякъде Уткала виждаше единствено Бога и непрекъснато му отдаваше предано служене.

Пояснение

Тези стихове обясняват смисъла на следната строфа от Бхагавад-гӣта̄ (18.54):
брахма-бхӯтах̣ прасанна̄тма̄
на шочати на ка̄н̇кш̣ати
самах̣ сарвеш̣у бхӯтеш̣у
мад-бхактим̇ лабхате пара̄м
„Така трансцендентално установен, човек бързо осъзнава Върховния Брахман и става истински щастлив. Никога не скърби, нито желае да притежава нещо; отнася се еднакво към всяко живо същество. В това състояние той постига чисто предано служене на мен“. За същото нещо говори и Бог Чайтаня в първите два стиха от своята Шикш̣а̄ш̣т̣ака:
чето-дарпан̣а-ма̄рджанам̇ бхава-маха̄-да̄ва̄гни-нирва̄пан̣ам̇
шреях̣-каирава-чандрика̄-витаран̣ам̇ видя̄-вадхӯ-джӣванам
Бхакти йога, преданото служене, е най-висшата форма на йога, а възпяването на святото име на Бога е основната форма на предано служене. Като повтаря святото име, човек може да постигне съвършеното състояние на нирва̄н̣а (освобождение от материалното съществуване) и да изпита вечно нарастващото духовно блаженство, наречено от Бог Чайтаня а̄нанда̄мбудхи-вардханам. Човек, който се е издигнал до такова равнище, повече не се интересува от никакви материални богатства и остава равнодушен дори към царския трон, който му предоставя власт над целия свят. Това състояние се нарича вирактир анятра ся̄т и е резултат от отдаването на предано служене.
Колкото повече човек напредва в преданото служене за Бога, толкова повече отслабва привързаността му към материалното богатство и всички видове материални дейности. Такава е блажената духовна природа. За същото нещо се говори и в Бхагавад-гӣта̄ (2.59): парам̇ др̣ш̣т̣ва̄ нивартате – когато изпита висшия вкус на духовното блаженство, човек престава да търси материални наслади. Духовното знание е пламтящият огън, в който изгарят всички материални желания. Човек може да постигне съвършенството на мистичната йога само ако постоянно е свързан с Върховната Божествена Личност чрез отдаването на предано служене. Преданият мисли за Върховната Личност всеки миг от живота си. Всяка обусловена душа е обременена с плодовете на миналите си дейности, но ако започне да отдава предано служене, тя веднага се освобождава от тяхното замърсяващо бреме. Това е посочено в На̄рада пан̃чара̄тра: сарвопа̄дхи-винирмуктам̇ тат-паратвена нирмалам.