Шрӣмад Бха̄гаватам 4.13.19-20
Деванагари
यमङ्ग शेपु: कुपिता वाग्वज्रा मुनय: किल ।
गतासोस्तस्य भूयस्ते ममन्थुर्दक्षिणं करम् ॥ १९ ॥
अराजके तदा लोके दस्युभि: पीडिता: प्रजा: ।
जातो नारायणांशेन पृथुराद्य: क्षितीश्वर: ॥ २० ॥
गतासोस्तस्य भूयस्ते ममन्थुर्दक्षिणं करम् ॥ १९ ॥
अराजके तदा लोके दस्युभि: पीडिता: प्रजा: ।
जातो नारायणांशेन पृथुराद्य: क्षितीश्वर: ॥ २० ॥
Стих
ям ан̇га шепух̣ купита̄
ва̄г-ваджра̄ мунаях̣ кила
гата̄сос тася бхӯяс те
мамантхур дакш̣ин̣ам̇ карам
ва̄г-ваджра̄ мунаях̣ кила
гата̄сос тася бхӯяс те
мамантхур дакш̣ин̣ам̇ карам
ара̄джаке тада̄ локе
дасюбхих̣ пӣд̣ита̄х̣ праджа̄х̣
джа̄то на̄ра̄ян̣а̄м̇шена
пр̣тхур а̄дях̣ кш̣итӣшварах̣
дасюбхих̣ пӣд̣ита̄х̣ праджа̄х̣
джа̄то на̄ра̄ян̣а̄м̇шена
пр̣тхур а̄дях̣ кш̣итӣшварах̣
Дума по дума
ям — него (Вена), когото; ан̇га — скъпи Видура; шепух̣ — проклеха; купита̄х̣ — разгневени; ва̄к-ваджра̄х̣ — чиито слова поразяват като мълнии; мунаях̣ — великите мъдреци; кила — наистина; гата-асох̣ тася — след смъртта му; бхӯях̣ — освен това; те — те; мамантхух̣ — движиха енергично напред-назад; дакш̣ин̣ам — дясната; карам — ръка; ара̄джаке — без цар; тада̄ — тогава; локе — светът; дасюбхих̣ — от крадци и разбойници; пӣд̣ита̄х̣ — страдащи; праджа̄х̣ — всички поданици; джа̄тах̣ — се появи; на̄ра̄ян̣а — на Върховната Божествена Личност; ам̇шена — частично въплъщение; пр̣тхух̣ — Пр̣тху; а̄дях̣ — изначалният; кш̣ити-ӣшварах̣ — владетел на света.
Превод
Скъпи Видура, когато великите мъдреци прокълнат някого, клетвите им поразяват досущ като мълнии. Затова, щом обзети от гняв, те проклеха цар Вена, той веднага умря. След смъртта му в страната, останала без владетел, завърлуваха крадци и разбойници, настана анархия и целият народ търпеше беди и страдания. Като видяха това, мъдреците хванаха дясната ръка на мъртвия Вена и движейки я енергично напред-назад, започнаха да разтърсват с все сила мъртвото тяло, докато накрая от него се появи цар Пр̣тху, който бе частично въплъщение на самия Бог Виш̣н̣у и изначалният властелин на света.
Пояснение
Монархията е по-добра форма на управление от демокрацията, защото силната монархия е опора на законността и реда. Само допреди сто години царската власт в щата Каш̣мир в Индия била толкова силна, че ако заловели крадец в царството, царят веднага заповядвал да му отсекат двете ръце. Заради това сурово наказание в страната не ставали почти никакви кражби. Дори когато някой изпуснел нещо на улицата, предметът оставал да лежи там и никой не го докосвал. Смятало се, че само собственикът може да вземе падналата вещ и никой друг няма право да я пипа. А в днешните демократични страни, когато бъде извършена кражба, на местопроизшествието идва полиция, за да направи оглед и да състави протокол, но обикновено полицаите не успяват да заловят крадеца и той си остава ненаказан. И тъй като съвременните правителства са слаби и недееспособни, вълната от престъпност залива целия свят.