ТЕКСТ 33
VERSO 33
Текст
Texto
бхӯтендрия-гун̣а̄шаяих̣
сварӯпен̣а майопетам̇
пашян сва̄ра̄джям р̣ччхати
bhūtendriya-guṇāśayaiḥ
svarūpeṇa mayopetaṁ
paśyan svārājyam ṛcchati
Дума по дума
Sinônimos
яда̄ – когато; рахитам – освободен от; а̄тма̄нам – душата; бхӯта – материални елементи; индрия – материални сетива; гун̣а-а̄шаяих̣ – под влиянието на материалните гун̣и; сварӯпен̣а – в чисто съществувание; мая̄ – от мен; упетам – постигайки; пашян – виждайки; сва̄ра̄джям – духовно царство; р̣ччхати – се наслаждаваш.
yadā — quando; rahitam — livre de; ātmānam — o eu; bhūta — elementos materiais; indriya — sentidos materiais; guṇa-āśayaiḥ — sob a influência dos modos materiais da natureza; svarūpeṇa — em existência pura; mayā — por Mim; upetam — aproximando-te; paśyan — vendo; svārājyam — reino espiritual; ṛcchati — desfrutar.
Превод
Tradução
Когато престанеш да се отъждествяваш с грубото и финото тяло и сетивата ти се освободят от всички въздействия на гун̣ите на материалната природа, тогава в общуване с мен ти ще постигнеш своята чиста форма и ще придобиеш чисто съзнание.
Quando estiveres livre da concepção dos corpos grosseiro e sutil e quando teus sentidos estiverem livres de todas as influências dos modos da natureza material, compreenderás tua forma pura em Minha companhia. Nessa altura, estarás situado em consciência pura.
Пояснение
Comentário
В Бхакти-раса̄мр̣та синдху се казва, че човек, чието единствено желание е да отдава трансцендентално любовно служене на Бога, е освободена душа, независимо сред какви материални условия се намира. Това желание за служене е сварӯпа – истинската форма на живото същество. В Чайтаня чарита̄мр̣та Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху потвърждава същото с думите, че истинската, духовната форма на живото същество е вечното му служене към Върховния Бог. Представителите на ма̄я̄ва̄дската школа изтръпват дори само при мисълта, че живото същество може да желае да служи, защото не разбират, че в трансценденталния свят служенето към Бога се основава на трансцендентална любов. Трансценденталното любовно служене в никакъв случай не може да се сравнява с принудителното служене в материалния свят. В материалния свят дори този, който не иска да служи на никого, пак е слуга на собствените си сетива и е подвластен на внушенията на материалните гун̣и. Всъщност в материалния свят никой не може да е господар и хората, които служат на сетивата си, имат много болезнен опит от служенето. Те настръхват само при мисълта за служене, защото не познават природата на трансценденталното служене. В трансценденталното любовно служене слугата има същата свобода, каквато има и Богът. Богът е свара̄т̣, което значи „напълно независим“, и слугата също е свара̄т̣, напълно независим, защото в духовния свят не съществува служене по принуда. Там трансценденталното любовно служене е породено от спонтанна любов. Бледо отражение на това служене е начинът, по който майката служи на сина си, приятелят – на приятеля си, съпругата – на съпруга си. Приятелят, родителите, съпругата не служат по принуда, а единствено от любов. В материалния свят обаче служенето от любов е само отражение на истинското служене. Истинското служене, служенето сварӯпа, откриваме в трансценденталния свят, в общуването с Бога. Но същото това служене, извършвано с трансцендентална любов, човек може да отдава и тук, като следва пътя на предаността.
No Bhakti-rasāmṛta-sindhu, afirma-se que uma pessoa cujo único desejo é prestar transcendental serviço amoroso ao Senhor é uma pessoa livre sob qualquer condição de existência material. Essa atitude de serviço é o svarūpa, ou forma real, da entidade viva. O Senhor Śrī Caitanya Mahāprabhu, no Caitanya-caritāmṛta, também confirma essa afirmação, declarando que a verdadeira forma espiritual da entidade viva é o serviço eterno ao Senhor Supremo. A escola māyāvāda estremece ao pensar em uma atitude de serviço na entidade viva, não sabendo que, no mundo transcendental, o serviço ao Senhor baseia-se em amor transcendental. O transcendental serviço amoroso não deve ser comparado de forma alguma ao serviço forçado do mundo material. No mundo material, mesmo que tenhamos o conceito de que não somos servos de ninguém, ainda assim somos servos de nossos sentidos, sob o ditame dos modos materiais. Na realidade, ninguém é senhor aqui no mundo material, e, em razão disso, os servos dos sentidos têm uma péssima experiência da postura de serviço. Eles estremecem ao pensar em serviço porque não têm conhecimento da posição transcendental. No transcendental serviço amoroso, o servo é tão livre quanto o Senhor. O Senhor é svarāṭ, ou totalmente independente, e o servo também é totalmente independente, ou svarāṭ, na atmosfera espiritual, porque ali não há serviço forçado. Ali, o transcendental serviço amoroso se deve ao amor espontâneo. Um vislumbre refletido de tal serviço é experimentado no serviço que a mãe presta ao filho, no serviço que o amigo presta a seu amigo ou no serviço que a esposa presta ao esposo. Esses reflexos de serviço por parte de amigos, pais ou esposas não são forçados, mas são, isto sim, devidos apenas ao amor. Aqui neste mundo material, entretanto, o serviço amoroso é mero reflexo. O verdadeiro serviço, ou serviço em svarūpa, está presente no mundo transcendental, na companhia do Senhor. O mesmíssimo serviço com amor transcendental pode ser praticado com devoção aqui.
Това, за което говори настоящата строфа, се отнася и до школата на гя̄нӣте. Постигналият съвършенство гя̄нӣ, който се е освободил от всички материални замърсявания – от грубото и финото тяло и от сетивата, свързани с гун̣ите на материалната природа, – потъва във Върховния и се освобождава от материалното робство. Всъщност гя̄нӣте и преданите имат общи схващания до момента, в който стигат до освобождение от материалните замърсявания. Тогава гя̄нӣте остават на това равнище, задоволявайки се с най-елементарното знание, докато преданите продължават процеса на духовно усъвършенстване в любовното служене. В спонтанния си стремеж да служат на Бога преданите развиват духовната си индивидуалност и това тяхно настроение се усилва непрестанно, докато не стигне до ма̄дхуря-раса, или трансценденталното любовно служене, което си разменят двама влюбени.
Este verso também pode ser aplicado à escola dos jñānīs. O jñāni iluminado, ao se livrar de todas as contaminações materiais, a saber, os corpos grosseiro e sutil, juntamente com os sentidos dos modo materiais da natureza, é situado no Supremo, libertando-se, assim do cativeiro material. Na verdade, os jñānīs e os devotos concordam até o ponto da liberação da contaminação material. Todavia, enquanto os jñānīs se contentam com a plataforma do simples entendimento, os devotos desenvolvem mais avanço espiritual no serviço amoroso. Os devotos desenvolvem uma individualidade espiritual em sua atitude espontânea de serviço, que aumenta cada vez mais, até chegar ao estágio de mādhurya-rasa, ou o transcendental serviço amoroso reciprocado entre o amante e a amada.