Шрӣмад Бха̄гаватам 3.33.27
Деванагари
नित्यारूढसमाधित्वात्परावृत्तगुणभ्रमा ।
न सस्मार तदात्मानं स्वप्ने दृष्टमिवोत्थित: ॥ २७ ॥
न सस्मार तदात्मानं स्वप्ने दृष्टमिवोत्थित: ॥ २७ ॥
Стих
нитя̄рӯд̣ха-сама̄дхитва̄т
пара̄вр̣тта-гун̣а-бхрама̄
на сасма̄ра тада̄тма̄нам̇
свапне др̣ш̣т̣ам ивоттхитах̣
пара̄вр̣тта-гун̣а-бхрама̄
на сасма̄ра тада̄тма̄нам̇
свапне др̣ш̣т̣ам ивоттхитах̣
Дума по дума
нитя — вечен; а̄рӯд̣ха — потопен в; сама̄дхитва̄т — транс; пара̄вр̣тта — освободен от; гун̣а — на гун̣ите на материалната природа; бхрама̄ — илюзия; на сасма̄ра — тя не помнеше; тада̄ — тогава; а̄тма̄нам — материално си тяло; свапне — на сън; др̣ш̣т̣ам — видяно; ива — както; уттхитах̣ — този, който се е събудил.
Превод
В състояние на вечен транс и освободена от илюзията, създавана от гун̣ите на материалната природа, тя забрави материалното си тяло, както човек забравя телата, които сънува.
Пояснение
Един велик ваиш̣н̣ава е казал, че човекът, който е забравил тялото си, повече не е пленник на материалното битие. Докато не забравим за съществуването на тялото, ние сме обусловени, подчинени на трите гун̣и на материалната природа. Когато човек забрави за телесното си съществуване, той слага край на обусловения живот. А истински можем да забравим тялото само когато използваме сетивата си в трансцендентално любовно служене за Бога. В обусловеното си състояние човек използва сетивата, за да служи на своето семейство, общество или нация. Но когато забрави за принадлежността си към материалния свят и осъзнае, че е вечен слуга на Върховния Бог, той напълно забравя за материалното съществуване.
Човек може да постигне тази забрава само когато служи на Бога. Преданият повече не използва тялото си, за да удовлетворява своите сетива заедно със семейството, обществото, нацията, човечеството и пр. Той работи единствено за Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. Това е истинското Кр̣ш̣н̣а съзнание.
Преданият постоянно изпитва трансцендентално щастие и затова не усеща материалното нещастие. Това трансцендентално щастие се нарича вечно блаженство. А постоянното помнене на Върховния Бог носи името сама̄дхи, или транс. Ако човек винаги се намира в състояние на транс, гун̣ите на материалната природа не могат да го победят, те не могат дори да се докоснат до него. Този, който се е освободил от замърсяванията на материалната природа, повече не се ражда в материалния свят, за да се преселва от една форма на живот в друга.