Шрӣмад Бха̄гаватам 3.33.26

В предишната строфа се каза, че Девахӯти вече имала знание за Абсолютната Истина. Тогава защо се занимавала с медитация? Работата е там, че когато овладее теоретичното знание за Абсолютната Истина, човек стига до безличностната представа за Абсолюта. По подобен начин когато искрено и сериозно слуша и разказва за формата, качествата, забавленията и спътниците на Бога, Върховната Личност, той започва да медитира върху него. Ако има пълно знание за Върховния Бог, човек спонтанно осъзнава и безличностния Брахман. Абсолютната Истина може да се осъзнае в три различни аспекта – като безличностен Брахман, като локализирана Свръхдуша и като Върховна Божествена Личност. Затова този, който е постигнал знанието за Върховната Божествена Личност, вече притежава знание и за Свръхдушата и безличностния Брахман.

В Бхагавад-гӣта̄ е казано: брахма-бхӯтах̣ прасанна̄тма̄ – докато човек не се освободи от материалния плен и не постигне равнището на Брахман, няма да може да разбере смисъла на преданото служене и дейностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Този, който служи на Кр̣ш̣н̣а, вече е осъзнал Брахман, защото трансценденталното знание за Върховната Божествена Личност съдържа в себе си знанието за Брахман. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава това. Брахман̣о хи пратиш̣т̣ха̄хам – концепцията за личността на Бога не зависи от концепцията за Брахман. Виш̣н̣у Пура̄н̣а също утвърждава, че този, който е приел подслон при всемилостивия Върховен Бог, вече е постигнал Брахман. С други думи, този, който е ваиш̣н̣ава, е и бра̄хман̣а.

Друга важна мисъл, изразена в тази строфа, е мисълта за необходимостта да се следват предписаните правила и ограничения. В Бхагавад-гӣта̄ е казано: юкта̄ха̄ра-виха̄рася – човек, който се занимава с предано служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание, също трябва да яде, да спи, да се защитава и да се съвкуплява, защото това са потребности на материалното тяло. Но при него всички тези дейности са регламентирани. Той яде само храна, която е кр̣ш̣н̣а-праса̄дам, спи в определени часове и т.н. Целта на тези правила е човек да ограничи съня и количеството на храната, като приема само това, което му е необходимо, за да поддържа здравето си. С други думи, целта на предания е духовното развитие, а не сетивното наслаждение. Половият живот също трябва да бъде ограничен. Той е предназначен единствено за зачеване на Кр̣ш̣н̣а осъзнати деца, иначе не е нужен. В преданото служене няма забрани, но всички дейности са регламентирани (юкта) и са съобразени с крайната цел. Като следва тези правила и предписания, човек се пречиства и се освобождава от всички заблуди, породени от невежеството. Тук специално се подчертава, че преданото служене унищожава самата причина на материалното съществуване.

Санскритската дума анартха-нивр̣тти означава, че материалното тяло не е необходимост. Ние сме души и, като такива, нямаме нужда от материални тела. Но понеже сме поискали да се наслаждаваме на материята, сме получили тяло от материалната енергия, която действа по указание на Върховната Божествена Личност. Като възстановим естественото си положение на слуги на Върховния Бог, постепенно ще забравим потребностите на тялото и накрая ще забравим и самото тяло.

Понякога сънуваме, че сме в някакъв определен вид тяло и действаме с него. Може да сънуваме, че летим в небето, че се разхождаме в гората или отиваме на непознато място. Но когато се събудим, забравяме за тези тела. По същия начин когато човек е развил Кр̣ш̣н̣а съзнание и е напълно отдаден на Бога, той забравя за всички промени, на които е подложено тялото. Още от мига на раждането от майчината утроба телата ни постоянно се променят. Но когато у нас се пробуди съзнанието за Кр̣ш̣н̣а, ние забравяме тялото. Нуждите на тялото отстъпват на заден план, защото основната потребност на душата е потребността от духовен живот. Дейностите на преданото служене, извършвани в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, ни издигат до трансцендентална позиция. Думите бхагаватй а̄тма-сам̇шрайе описват Божествената Личност в аспекта ѝ на Върховна Душа, душа на всичко съществуващо. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄: бӣджам̇ ма̄м̇ сарва-бхӯта̄на̄м – „Аз съм семето, което дава началото на всички създания“. Когато приеме подслон при Върховното Същество, отдавайки предано служене, човек напълно осъзнава Божествената Личност. Или по думите на Капила: мад-гун̣а-шрути-ма̄трен̣а – когато човекът, който е постигнал съвършено Кр̣ш̣н̣а съзнание и е погълнат от мисли за Божествената Личност, слуша за трансценденталните качества на Бога, цялото му същество се изпълва с любов към него.

Девахӯти получила изчерпателни наставления от сина си Капиладева, как да съсредоточи ума си върху Виш̣н̣у. Следвайки неговите напътствия за преданото служене, тя съзерцавала формата на Бога в сърцето си с огромна любов и преданост. Това е съвършенството в осъзнаването на Брахман, съвършенството на мистичната йога и на преданото служене. Когато човек е напълно погълнат от мисли за Върховния Бог и постоянно медитира върху него, той постига висшето съвършенство. Бхагавад-гӣта̄ утвърждава, че този, който постоянно е потопен в такава медитация, е най-висшият йогӣ.

Истинската цел на всички процеси на трансценденталното познание – гя̄на йога, дхя̄на йога и бхакти йога – е да се постигне равнището на преданото служене. Ако човек се стреми да получи знание за Абсолютната Истина или за Свръхдушата, но не отдава предано служене, усилията му няма да се увенчаят с истински успех. Това е все едно да се опитваме да изкараме ориз от празните оризови шушулки. Докато човек не разбере, че крайната цел на търсенията е Върховната Божествена Личност, философските му разсъждения и заниманията му с мистична йога са лишени от смисъл. Седмата степен на съвършенството в аш̣т̣а̄н̇га йога е дхя̄на. А в преданото служене дхя̄на е третата стетеп. Преданото служене се състои от девет степени. Първата е слушането, след това идват повтарянето и помненето, или съзерцанието. Следователно като се занимава с предано служене, човек веднага става съвършен гя̄нӣ и йогӣ. С други думи, гя̄на и йога са началните етапи на преданото служене.

Девахӯти успяла да проникне в самата същност на този процес; следвайки подробните наставления на своя усмихнат син, Капиладева, тя съзерцавала формата на Виш̣н̣у. В същото време тя не преставала да мисли за Капиладева, който е Върховната Божествена Личност, и по този начин със своите отречения, обети и трансцендентално познание постигнала най-висшата цел.