Шрӣмад Бха̄гаватам 3.32.28

Върховната Абсолютна Истина, Божествената Личност, е една, но благодарение на безличностния си аспект се разпространява навсякъде. Това ясно се утвърждава в Бхагавад-гӣта̄. Бог Кр̣ш̣н̣а казва: „Всичко, което виждаш, е само разширение на моята енергия“. Той поддържа съществуването на всичко, но това не означава, че присъства лично навсякъде. Сетивните възприятия, например слуховото възприемане на звука на барабана, зрителното възприемане на красивия женски образ или усещането на приятния вкус на млечния сладкиш, се осъществяват от различните сетива и затова ги схващаме като различни едно от друго. Затова знанието, получавано чрез сетивата, ни води до заключението за наличието на различни категории, въпреки че в действителност всичко е едно, тъй като е проявление на енергията на Върховния Бог. По подобен начин чрез енергиите си – топлината и светлината – огънят може да се проявява в множество разновидности, т.е. под формата на най-различни сетивни обекти. Философите ма̄я̄ва̄дӣ твърдят, че това многообразие е лъжливо, нереално. Но философите ваиш̣н̣ави не смятат различните проявления на енергията на Върховния Бог за нереални. За тях те не се различават от Върховната Божествена Личност, защото са проявление на многообразните ѝ енергии.

Философите ваиш̣н̣ави не приемат теорията, че Абсолютът е истински, а материалното творение е илюзорно, т.е. нереално (брахма сатям̇ джаган митхя̄). Те дават пример със златото: ако предметът, който блести, не е златен, това не значи, че е нереален. Например стридената черупка изглежда златна. Златистият ѝ цвят се дължи единствено на зрителното ни възприятие, но това не означава, че стридена черупка сама по себе си е нереална. По същия начин като наблюдава формата на Бог Кр̣ш̣н̣а, човек не може да разбере каква е истинската му природа, което обаче не означава, че Той е илюзия и не съществува. Природата на Кр̣ш̣н̣а можем да разберем от описанията в Брахма сам̇хита̄ и в другите книги на знанието. Ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣ сач-чид-а̄нанда-виграхах̣ – Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, има вечно и блажено духовно тяло. Не можем да разберем формата на Бога чрез несъвършеното си сетивно възприятие. За него трябва да получим автентично знание. Затова в тази строфа е казано гя̄нам екам. Бхагавад-гӣта̄ утвърждава, че онези, които смятат Кр̣ш̣н̣а за обикновен човек само защото отстрани им изглежда такъв, са глупаци. Те не знаят за безкрайното знание, могъщество и богатство на Върховната Божествена Личност. Материалните разсъждения, които се основават на сетивното възприятие, водят до заключението, че Върховният е лишен от форма. Заради тези спекулативни разсъждения обусловената душа остава в невежество под влиянието на заблуждаващата енергия. Човек трябва да разбере Върховния Бог чрез трансценденталния звук, който Той е дал под формата на Бхагавад-гӣта̄. В нея Богът казва, че няма нищо, което да го превъзхожда, и че безличностното сияние Брахман дължи съществуването си на неговата личност. Чистият и абсолютен светоглед, който ни дава Бхагавад-гӣта̄, може да се сравни с река Ганг. Водата на Ганг е толкова чиста, че може да пречисти дори магаретата и кравите. Но този, който пренебрегва чистите води на Ганг и се опитва да се пречисти с мръсните води от канализацията, не може да очаква успех. По същия начин човек може да постигне чисто знание за Абсолюта само като слуша от самия чист Абсолют.

В тази строфа се казва, че онези, които не се интересуват от Върховната Божествена Личност, се опитват да разберат природата на Абсолютната Истина, като се опират на несъвършените си сетива. Но човек може да стигне до концепцията за лишения от форма Брахман единствено чрез слухово възприятие, а не чрез непосредствен опит. Истинското знание се получава чрез слухово възприятие. Веда̄нта сӯтра утвърждава: ша̄стра-йонитва̄т – човек трябва да получи чисто знание от авторитетните писания. Ето защо всички умозрителни философски дискусии за природата на Абсолютната Истина са напълно безсмислени. Истинската самоличност на живото същество е неговото съзнание, което неизменно присъства, независимо дали живото същество е будно, сънува или спи дълбок сън. Дори в състояние на дълбок сън чрез съзнанието си живото същество усеща дали е щастливо или нещастно. Когато съзнанието се проявява чрез посредничеството на финото и грубото материално тяло, то е покрито, но когато се пречисти и се превърне в Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек се освобождава от оковите на непрекъснато повтарящите се раждания и смърти.

Когато чистото знание се освободи от замърсяванията и от покривката на материалните гун̣и, тогава се разкрива истинската същност на живото същество – вечен слуга на Върховната Божествена Личност. Ето един нагледен пример: слънчевите лъчи блестят като самото слънце и когато слънцето е в небето, се разпространяват навсякъде, но когато слънцето бъде покрито от плътна завеса от облаци, пада мрак и възприятието ни става несъвършено. Следователно за да се измъкне от плена на невежеството, човек трябва да пробуди духовното си съзнание, или Кр̣ш̣н̣а съзнание, чрез процеса, изложен в авторитетните писания.