Шрӣмад Бха̄гаватам 3.32.18

Ведическата мисъл говори за четири принципа, които стоят в основата на развитието: религиозност, икономически просперитет, сетивно наслаждение и освобождение. Хората, които се стремят изключително към материално наслаждение, се стараят да изпълняват колкото се може по-добре предписаните си задължения. Интересите им са съсредоточени около трите принципа на развитието: религиозните ритуали, икономическия просперитет и сетивното наслаждение. Като подобряват икономическото си положение, те получават възможност да се наслаждават на материалния живот. Затова материалистите се ограничават с тези три принципа на развитието, наричани още траи-варгика. Траи значи „три“, а варгика значи „принцип на развитие“. Такива материалисти не изпитват влечение към Върховната Божествена Личност. Нещо повече, те се отнасят с неприязън към Бога.

В тази строфа Върховната Божествена Личност е наречена хари-медхах̣ – „този, който може да освободи живото същество от кръговрата на раждането и смъртта“. Материалистите не изпитват желание да слушат повествованията за необикновените забавления на Бога. Те ги смятат за обикновени приказки или за фантасмагории, а Върховния Бог – за човек, създаден от материалната природа. Такива хора не са в състояние да се занимават с предано служене и да развиват у себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание, но с голям интерес четат вестници, романи и всякакви художествени измислици. За деянията на Бога, например за действията му на бойното поле Курукш̣етра или за забавленията му във Вр̣нда̄вана и Два̄рака̄, се разказва в Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам, които изобилстват с такива описания. Но материалистите, изцяло заети с подобряване на материалното си благосъстояние, не проявяват никакъв интерес към дейностите на Бога. Те следят с интерес действията на някой голям политик или милионер от материалния свят, ала са напълно безразлични към трансценденталните дейности на Върховния Бог.