Шрӣмад Бха̄гаватам 3.32.16
Деванагари
ये त्विहासक्तमनस: कर्मसु श्रद्धयान्विता: ।
कुर्वन्त्यप्रतिषिद्धानि नित्यान्यपि च कृत्स्नश: ॥ १६ ॥
कुर्वन्त्यप्रतिषिद्धानि नित्यान्यपि च कृत्स्नश: ॥ १६ ॥
Стих
йе тв иха̄сакта-манасах̣
кармасу шраддхая̄нвита̄х̣
курвантй апратиш̣иддха̄ни
нитя̄нй апи ча кр̣тснашах̣
кармасу шраддхая̄нвита̄х̣
курвантй апратиш̣иддха̄ни
нитя̄нй апи ча кр̣тснашах̣
Дума по дума
йе — тези, които; ту — но; иха — към този свят; а̄сакта — привързани; манасах̣ — чиито умове; кармасу — към плодоносните дейности; шраддхая̄ — вяра; анвита̄х̣ — притежаващи; курванти — извършват; апратиш̣иддха̄ни — привързани към резултата; нитя̄ни — предписани задължения; апи — несъмнено; ча — и; кр̣тснашах̣ — многократно.
Превод
Хората, които са прекалено привързани към материалния свят, изпълняват предписаните си задължения с голямо усърдие и непоклатима вяра. Ден след ден те правят всичко, което се очаква от тях, водени от желанието да се наслаждават на плодовете от своя труд.
Пояснение
В тази и в следващите шест строфи Шрӣмад Бха̄гаватам подлага на критика ония, които са твърде привързани към материалното. Ведическите писания постановяват, че хората, които се стремят да се наслаждават на материални удоволствия, трябва да извършват жертвоприношения и да изпълняват определени обреди и ритуали. В ежедневния си живот те трябва да следват различни правила и предписания, за да могат да се издигнат до райските планети. В тази строфа се казва, че такива хора никога не могат да получат освобождение. Духовният свят е непостижим за онези, които обожават полубоговете с мисълта, че всеки полубог е отделен Бог, а какво остава за хората, които изпълняват предписаните си задължения само за да подобрят материалното си благосъстояние.