Шрӣмад Бха̄гаватам 3.32.12-15
Деванагари
आद्य: स्थिरचराणां यो वेदगर्भ: सहर्षिभि: ।
योगेश्वरै: कुमाराद्यै: सिद्धैर्योगप्रवर्तकै: ॥ १२ ॥
भेददृष्टयाभिमानेन नि:सङ्गेनापि कर्मणा ।
कर्तृत्वात्सगुणं ब्रह्म पुरुषं पुरुषर्षभम् ॥ १३ ॥
स संसृत्य पुन: काले कालेनेश्वरमूर्तिना ।
जाते गुणव्यतिकरे यथापूर्वं प्रजायते ॥ १४ ॥
ऐश्वर्यं पारमेष्ठ्यं च तेऽपि धर्मविनिर्मितम् ।
निषेव्य पुनरायान्ति गुणव्यतिकरे सति ॥ १५ ॥
योगेश्वरै: कुमाराद्यै: सिद्धैर्योगप्रवर्तकै: ॥ १२ ॥
भेददृष्टयाभिमानेन नि:सङ्गेनापि कर्मणा ।
कर्तृत्वात्सगुणं ब्रह्म पुरुषं पुरुषर्षभम् ॥ १३ ॥
स संसृत्य पुन: काले कालेनेश्वरमूर्तिना ।
जाते गुणव्यतिकरे यथापूर्वं प्रजायते ॥ १४ ॥
ऐश्वर्यं पारमेष्ठ्यं च तेऽपि धर्मविनिर्मितम् ।
निषेव्य पुनरायान्ति गुणव्यतिकरे सति ॥ १५ ॥
Стих
а̄дях̣ стхира-чара̄н̣а̄м̇ йо
веда-гарбхах̣ сахарш̣ибхих̣
йогешвараих̣ кума̄ра̄дяих̣
сиддхаир йога-правартакаих̣
веда-гарбхах̣ сахарш̣ибхих̣
йогешвараих̣ кума̄ра̄дяих̣
сиддхаир йога-правартакаих̣
бхеда-др̣ш̣т̣я̄бхима̄нена
них̣сан̇гена̄пи карман̣а̄
картр̣тва̄т сагун̣ам̇ брахма
пуруш̣ам̇ пуруш̣аршабхам
них̣сан̇гена̄пи карман̣а̄
картр̣тва̄т сагун̣ам̇ брахма
пуруш̣ам̇ пуруш̣аршабхам
са сам̇ср̣тя пунах̣ ка̄ле
ка̄ленешвара-мӯртина̄
джа̄те гун̣а-вятикаре
ятха̄-пӯрвам̇ праджа̄яте
ка̄ленешвара-мӯртина̄
джа̄те гун̣а-вятикаре
ятха̄-пӯрвам̇ праджа̄яте
аишварям̇ па̄рамеш̣т̣хям̇ ча
те 'пи дхарма-винирмитам
ниш̣евя пунар а̄я̄нти
гун̣а-вятикаре сати
те 'пи дхарма-винирмитам
ниш̣евя пунар а̄я̄нти
гун̣а-вятикаре сати
Дума по дума
а̄дях̣ — творецът Брахма̄; стхира-чара̄н̣а̄м — на неподвижните и движещите се проявления; ях̣ — този, който; веда-гарбхах̣ — вместилище на ведическото знание; саха — заедно с; р̣ш̣ибхих̣ — мъдреците; йога-ӣшвараих̣ — с великите йогӣ мистици; кума̄ра-а̄дяих̣ — с Кума̄рите и др.; сиддхаих̣ — със съвършените живи същества; йога-правартакаих̣ — основоположниците на системата на йога; бхеда-др̣ш̣т̣я̄ — заради независимото им зрение; абхима̄нена — от заблуждение; них̣сан̇гена — неплодоносни; апи — въпреки; карман̣а̄ — от дейностите им; картр̣тва̄т — от съзнанието, че са извършители; са-гун̣ам — притежавайки духовни качества; брахма — Брахман; пуруш̣ам — Божествената Личност; пуруш̣а-р̣ш̣абхам — първата пуруш̣а инкарнация; сах̣ — той; сам̇ср̣тя — постигнал; пунах̣ — отново; ка̄ле — по време на; ка̄лена — от времето; ӣшвара-мӯртина̄ — проявлението на Бога; джа̄те гун̣а-вятикаре — когато гун̣ите започнат да взаимодействат; ятха̄ — както; пӯрвам — по-рано; праджа̄яте — е роден; аишварям — богатство; па̄рамеш̣т̣хям — царско; ча — и; те — мъдреците; апи — също; дхарма — от техните благочестиви дейности; винирмитам — създадено; ниш̣евя — които са се наслаждавали; пунах̣ — отново; а̄я̄нти — те се връщат; гун̣а-вятикаре сати — когато гун̣ите взаимодействат помежду си.
Превод
Скъпа майко, има някои, които обожават Върховната Божествена Личност с користни цели, но дори полубоговете като Брахма̄, великите мъдреци като Санат-кума̄ра и великите муни като Марӣчи са принудени отново да се върнат в материалния свят, когато дойде време за сътворението му. Когато трите гун̣и на материалната природа отново започват да взаимодействат помежду си, Брахма̄, който е създателят на космическото проявление и средоточието на цялото ведическо знание, и великите мъдреци, които са основоположници на духовния път и на процеса на йога, под влиянието на фактора време се връщат в материалния свят. Благодарение на това че са вършили дейности, лишени от кармични последици, те постигат освобождение и влизат в тялото на първата пуруш̣а инкарнация, но по време на сътворението на материалния свят се връщат отново, като приемат съвсем същите форми и заемат същото положение, което са имали и по-рано.
Пояснение
Това, че Брахма̄ получава освобождение, е известно на всички, но той не може да освободи своите предани. Полубоговете като Брахма̄ и Шива не могат да дадат освобождение на никое живо същество. Както се утвърждава в Бхагавад-гӣта̄, само този, който се е отдал на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, може да се освободи от плена на ма̄я̄. Тук Брахма̄ е наречен а̄дях̣ стхира-чара̄н̣а̄м, защото е изначалното, първосътвореното живо същество. След като се роди, той създава цялото космическо проявление, целия материален свят, следвайки подробните наставления, които му е дал Върховният Бог. В дадената строфа Брахма̄ е наречен и веда-гарбха, което означава, че познава крайната цел на Ведите. Той винаги е съпровождан от велики личности, такива като Марӣчи, Кашяпа и седемте мъдреци, а също и от велики йогӣ мистици, от Кума̄рите и от много други духовно издигнати същества. Въпреки всичко това обаче Брахма̄ има свой личен интерес, различен от интересите на Бога. Бхеда-др̣ш̣т̣я̄ означава, че понякога той смята себе си за независим от Върховния Бог или мисли, че трите инкарнации на Върховния, една от които е той, са еднакво независими. Брахма̄ осъществява сътворението, Виш̣н̣у поддържа материалния свят, а Рудра, или Шива, го унищожава. И тримата са инкарнации на Върховния Бог, които управляват трите гун̣и на материалната природа, но никой от тях не е независим от Върховната Божествена Личност. Думата бхеда-др̣ш̣т̣я̄ е употребена, защото Брахма̄ е склонен да мисли, че е независим колкото Рудра. Той често смята себе си за независим от Върховния Бог; този, който го обожава, също е убеден в това. Затова когато започне поредното сътворение на унищожения материален свят и гун̣ите на материалната природа започнат да си взаимодействат, Брахма̄ отново се връща. Въпреки че постига Върховния Бог в първата му пуруш̣а инкарнация, Маха̄-виш̣н̣у, който е изпълнен с трансцендентални качества, той не може да остане в духовния свят.
Завръщането на Брахма̄ е факт, наситен с много дълбок смисъл. Брахма̄, великите р̣ш̣и и великият повелител на йогӣте (Шива) не са обикновени живи същества. Те са много могъщи и владеят всички съвършенства на мистичната йога. Но въпреки това у тях се запазва стремежът да се равняват с Върховния и затова са принудени да се връщат в материалния свят. В Шрӣмад Бха̄гаватам е казано, че ако живото същество се мисли за равно на Върховната Божествена Личност, то не се е пречистило напълно и знанието му не е съвършено. Въпреки че след унищожението на материалното творение всички тези личности отиват при първия пуруш̣а-авата̄ра, Маха̄-виш̣н̣у, те отново падат или се връщат в материалния свят.
Имперсоналистите вършат голям грях, като мислят, че Върховният Бог се появява в материално тяло и затова човек трябва да медитира не върху формата му, а върху нещо, което е лишено от форма. Именно заради тази грешка дори най-великите йогӣ мистици и издигнати трансценденталисти се връщат в материалния свят, когато започне сътворението. С изключение на имперсоналистите и монистите, всички останали живи същества могат да се занимават с непосредствено предано служене в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание и да постигнат освобождение в процеса на трансценденталното любовно служене за Върховната Божествена Личност. Преданото служене се развива в няколко етапа: преданият се отнася към Върховния Бог като към свой господар, приятел, син и, накрая, като към любим. Тези различни отношения са неизменна част от трансценденталното многообразие.