Шрӣмад Бха̄гаватам 3.32.11

Живото същество, което притежава съвършено Кр̣ш̣н̣а съзнание, постига непосредствен контакт с Върховната Божествена Личност и възстановява вечните си взаимоотношения с Бога като с любим, Върховна Душа, син, приятел или господар. Между живото същество и Върховния Бог могат да съществуват най-различни трансцендентални любовни отношения и тази трансцендентална връзка с Бога е истинското единство. Единството, за което говорят философите ма̄я̄ва̄дӣ, и единството, към което се стремят ваиш̣н̣авите, са различни неща. И едните, и другите искат да се потопят във Върховния, но ваиш̣н̣авите не загубват своята самоличност. Те запазват същността си на любим, родител, приятел или слуга.

В трансценденталния свят между слугата и господаря няма разлика. Това е абсолютното равнище. Въпреки че единият служи, а другият приема служене, и двамата се намират на еднакво равнище. Това е истинското единство. Бог Капила казва на майка си, че тя не се нуждае от заобиколни пътища. Тя вече е поела прекия път, тъй като самият Върховен Бог се е родил като неин син. Всъщност Девахӯти няма нужда от никакви наставления, защото вече се намира на равнището на съвършенството. Капиладева я окуражава да продължава и по-нататък и затова я нарича бха̄мини, с което посочва, че тя вече се отнася към Бога като към свой син. Бог Капила съветва Девахӯти да се заеме с непосредствено предано служене, с дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото без такова съзнание човек никога не може да се освободи от плена на ма̄я̄.