Шрӣмад Бха̄гаватам 3.30.8

Семейният живот в царството на заблуждаващата енергия ма̄я̄ е като затвор за вечното живо същество. В затвора затворникът е окован в железни вериги и е заключен зад железни решетки. А обусловената душа е окована от веригите на пленителната женска красота, на прегръдките и на любовните разговори насаме, както и от сладкото бърборене на своите малки рожби. Така живото същество забравя за истинската си същност.

Употребените в тази строфа думи стрӣн̣а̄м асатӣна̄м означават, че женската любов е предназначена само да възбужда ума на мъжа. В действителност в материалния свят няма любов. И жените, и мъжете се стремят единствено да удовлетворят сетивата си. Преследвайки сетивно наслаждение, жената създава илюзорния образ на любовта, който пленява мъжа и той забравя истинския си дълг. Когато от брачния съюз на двамата се родят деца, тяхното сладко детско бърборене е следващият обект, към който мъжът се привързва. Любовта на жената и детските гласове вкъщи го превръщат във вечен затворник и той не може да напусне дома си. Ведическите писания наричат такъв човек гр̣хамедхӣ, т.е. „този, който е привързан към своя дом“. Гр̣хастха е човек, който живее със семейството, съпругата и децата си, но истинската цел на живота му е да постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова писанията ни призовават да живеем като гр̣хастхи, а не като гр̣хамедхӣ. Гр̣хастхите се стремят да се освободят от плена на семейния живот, който е творение на илюзията, и да се върнат в истинското си семейство, семейството на Кр̣ш̣н̣а, докато гр̣хамедхӣте постоянно се оковават във веригите на призрачния семеен живот, раждане след раждане, и вечно остават в непрогледния мрак на ма̄я̄.