Шрӣмад Бха̄гаватам 3.30.6
Деванагари
आत्मजायासुतागारपशुद्रविणबन्धुषु ।
निरूढमूलहृदय आत्मानं बहु मन्यते ॥ ६ ॥
निरूढमूलहृदय आत्मानं बहु मन्यते ॥ ६ ॥
Стих
а̄тма-джа̄я̄-сута̄га̄ра-
пашу-дравин̣а-бандхуш̣у
нирӯд̣ха-мӯла-хр̣дая
а̄тма̄нам̇ баху маняте
пашу-дравин̣а-бандхуш̣у
нирӯд̣ха-мӯла-хр̣дая
а̄тма̄нам̇ баху маняте
Дума по дума
Превод
Това, че живото същество винаги е доволно от условията, сред които живее, се дължи на дълбоко вкоренената му привързаност към тялото, съпругата, дома, децата, домашните животни, богатството и приятелите. В тяхното обкръжение обусловената душа си мисли, че е постигнала самото съвършенство.
Пояснение
Прословутото „съвършенство“ на човешкия живот е чиста измислица. Каквито и дарби да притежава един материалист, те нямат никаква стойност, защото така или иначе той продължава да се рее на равнището на ума и това отново и отново го обрича на тленно съществуване в материалния свят. Човек, който действа на равнището на ума, не може да се издигне до духовното. Всеки път той неизбежно ще се връща отново към материалното съществуване. В обкръжението на т.нар. общество, обвързана с връзките на приятелството и любовта, обусловената душа изглежда напълно удовлетворена.