Шрӣмад Бха̄гаватам 3.30.5
Деванагари
नरकस्थोऽपि देहं वै न पुमांस्त्यक्तुमिच्छति ।
नारक्यां निर्वृतौ सत्यां देवमायाविमोहित: ॥ ५ ॥
नारक्यां निर्वृतौ सत्यां देवमायाविमोहित: ॥ ५ ॥
Стих
нарака-стхо 'пи дехам̇ ваи
на пума̄м̇с тяктум иччхати
на̄ракя̄м̇ нирвр̣тау сатя̄м̇
дева-ма̄я̄-вимохитах̣
на пума̄м̇с тяктум иччхати
на̄ракя̄м̇ нирвр̣тау сатя̄м̇
дева-ма̄я̄-вимохитах̣
Дума по дума
Превод
Обусловеното живо същество се чувства напълно доволно във формата на живот, в която се намира. Заблудено от влиянието на илюзорната енергия, покриваща знанието му, то не е склонно да напусне това тяло дори когато живее в самия ад, защото дори там то се наслаждава посвоему на живота.
Пояснение
Веднъж Индра, царят на рая, се отнесъл непочтително с духовния си учител Бр̣хаспати, бил прокълнат от него и в резултат от проклятието се родил като свиня тук, на земята. Минало много време и един ден Брахма̄ отишъл при него, за да го върне обратно в райското царство. Ала Индра, който сега се намирал в тяло на свиня, напълно бил забравил, че някога е бил цар на небесата, и упорито отказвал да се връща. Такава е силата на ма̄я̄. Дори Индра забравя насладите на живота в рая и се чувства доволен от живота си на свиня. Под влиянието на ма̄я̄ обусловената душа така силно се привързва към тялото си, че даже да ѝ предложат да го смени с тяло на цар, тя няма да се съгласи. Тази привързаност държи всички обусловени живи същества здраво оковани в материалния свят. Бог Кр̣ш̣н̣а лично се обръща към нас: „Изостави всичко в този материален свят. Ела при мен и Аз ще те взема под закрилата си“. Но ние не сме склонни. Мислим си: „Всичко ми е наред. Защо ми е да се отдавам на Кр̣ш̣н̣а и да се връщам при него?“ Това се нарича илюзия, или ма̄я̄. Всеки е доволен от своя начин на живот, колкото и отблъскващ да е той.