Шрӣмад Бха̄гаватам 3.30.14
Деванагари
तत्राप्यजातनिर्वेदो भ्रियमाण: स्वयम्भृतै: ।
जरयोपात्तवैरूप्यो मरणाभिमुखो गृहे ॥ १४ ॥
जरयोपात्तवैरूप्यो मरणाभिमुखो गृहे ॥ १४ ॥
Стих
татра̄пй аджа̄та-нирведо
бхрияма̄н̣ах̣ сваям бхр̣таих̣
джарайопа̄тта-ваирӯпьо
маран̣а̄бхимукхо гр̣хе
бхрияма̄н̣ах̣ сваям бхр̣таих̣
джарайопа̄тта-ваирӯпьо
маран̣а̄бхимукхо гр̣хе
Дума по дума
Превод
Глупавият баща на семейство запазва привързаността си към семейния живот, въпреки че сега го хранят онези, които някога сам е издържал. Обезобразен от настъпващата старост, той се готви за среща със смъртта.
Пояснение
Привързаността, която човек изпитва към семейството си, е толкова силна, че дори старецът, който е пренебрегван от всичките си домашни, не може да се освободи от нея и остава да живее у дома си като куче. Във ведическите времена човек напускал дома си, когато бил все още достатъчно силен. Преди да изнемощее съвсем, преди да стане болнав и неработоспособен, човек трябва да изостави семейния живот и да посвети остатъка от дните си на служене за Бога. Затова ведическите писания казват, че когато навърши петдесет години, мъжът трябва да напусне семейството си и да отиде да живее сам в гората. След като премине необходимата подготовка, той трябва да приеме сання̄са и да разнася във всеки дом знанието за духовния живот.