Шрӣмад Бха̄гаватам 3.30.13

Не само в съвременната епоха – от незапомнени времена никой не обича старците, които не са в състояние да изкарват пари за семейството. Някъде дори им дават отрова, за да се отърват по-скоро от тях. А в някои канибалски племена за развлечение убиват старите хора и с плътта им си устройват пир. В сравнението, направено в тази строфа, се казва, че стопанинът спира да обича стария вол, който не може да работи. По същия начин когато привързаният баща остарее и повече не е в състояние да изкарва пари, съпругата, синовете, дъщерите и другите му роднини загубват към него предишната си любов и започват да се държат пренебрежително, да не говорим за някакво уважение. Затова най-разумното е човек да се освободи от привързаността към семейството си, преди да е настъпила старостта, и да приеме подслон при Върховната Божествена Личност. Човек трябва да се посвети на служене за Бога, за да може Богът да се погрижи за него; тогава той няма да бъде подритван от така наречени роднини.